Макар броят на загиналите през миналата година да е намалял с 9% спрямо 2023 г. и с 23.9% спрямо 2019 г., се отчита ръст в тежките произшествия с пострадали и тежко ранени лица - тенденция, която поставя допълнителен акцент върху необходимостта от системна превенция. Тези изводи са записани в годишния доклад на Държавната агенция за безопасност на движението по пътищата.

През 2024 г. при станали в страната 7172 тежки катастрофи са загинали 478 души и са били ранени 9053-ма. В сравнение с 2023 г. произшествията са със178 повече, загиналите са с 47 по-малко, а ранените - с 49 по-малко. Броят на тежко ранените се увеличава и достига до 1888 души, което е с 93 повече от предходната 2023 г.

Спрямо другите европейски държави по предварителни оперативни данни въпреки голямото намаление на загиналите България заема предпоследно място с 74 загинали на 1 млн. души. Само Румъния е по-зле с 81 жертви. При лидерите по пътна безопасност Норвегия, Швеция и Дания този показател е съответно 15, 20 и 25 души.

Лидерската позиция на България в черната класация се дължи до голяма степен на намаляването на населението на страната и на продължаващото пренебрегване на основните правила за движение от страна на участниците в движението, смятат експертите.

По области най-голям брой тежки катастрофи със загинали и ранени са настъпили в област Варна (825), следвана от София-град (747) и Пловдив (596). Най-много загинали по пътната мрежа има в областите Пловдив (57), Ловеч (36), София (34) и Варна (30).

В тези четири области са загинали една трета от всички. Според анализа това се дължи на факта, че там преминават най-много транспортни потоци, среднодневната интензивност на движението е най-висока и гъстотата на населението е най-голяма.

Запазва се тенденцията най-много тежки катастрофи да настъпват през месеците юни, юли и август, като има голямо увеличение и през месец ноември - почти два пъти. Броят на загиналите е най-висок в понеделник, четвъртък, петък и събота, докато през останалите дни от седмицата е относително еднакъв, сочат още данните.

Извън населените места повече тежки пътни инциденти са настъпили на пътищата 1-ви и 3-ти клас, където интензивността на движението е висока, няма физическо разделяне на посоките на движение и съответно тежестта на настъпилите катастрофи е най-голяма. Поради спецификата на основните пътни коридори, които свързват индустриални области и се използват от транзитно преминаващите през територията на България чуждестранни водачи, се забелязва висока честота на ПТП на 1-ви клас пътища, където са загинали 108 участници в 701 катастрофи, както и на второкласните, които са продължение на транзитните връзки - 75 загинали.

Най-силно това е изразено в Северна България, където не са изградени автомагистрали и скоростни пътища. По съществуващите пътища в тази част на страната поради извършване на неправилно изпреварване, което води до повишаване на скоростта, се отчитат най-тежките произшествия, свързани с челни сблъсъци и сблъсъци в неподвижни обекти в крайпътното пространство, сочат данните на агенцията.

Голямата интензивност на движението по автомагистрала "Тракия" и високата скорост на движение са причина за броя на загиналите, който е почти половината от всички загинали по автомагистралите - 15 (от 32-ма). За сравнение - по автомагистрала "Струма" загиналите са 7.

Монтирането на разделителни колчета в най-опасните участъци от пътищата се отразява много положително на безопасността на движението, казват от агенцията. Отбелязва се, че разпределението на загиналите през 2024 г. по възрастови групи показва намаление на загиналите деца - 17 по-малко спрямо 2023 г. При възрастовата група над 65 години загиналите са с 15 повече.

Най-много от загиналите са водачи на автомобили (273), на второ място са пешеходците (111), на трето - пътници в превозните средства (94). От загиналите пешеходци най-много са в градовете София и Пловдив - съответно 20 и 17. Няма загинали водачи и пътници в автобуси, за разлика от предишни години, когато са отчетени тежки произшествия със загинали и ранени.

Има известно увеличение на загиналите уязвими участници в движението - водачи на двуколесни превозни средства, мотопеди, мотоциклети, велосипедисти и водачи на индивидуални превозни средства (тротинетки). Най-голямо е увеличението на загиналите водачи на тротинетки - от двама през 2023 г. на 8 през 2024 г. Увеличение има при загиналите велосипедисти от 15 на 18, докато при мотопедите и мотоциклетите намалението е от 50 на 43.

Автомобилното движение продължава да нараства - 14.4% ръст на пробега спрямо 2019 г., което увеличава натиска върху пътната система и риска от инциденти, казват още от пътната агенция.

В доклада са набелязани мерки за справяне със ситуацията като осигуряване на ресурси за последователна и системна превенция на установените рискове на базата на данни от годишните доклади, ускоряване на планираните законодателни промени за повишаване ефективността на контрола, приоритизиране на безопасността в управлението на пътната инфраструктура, изграждане на нова култура на поведение на пътя чрез образователни политики, семейно възпитание, публични кампании и т.н.

Отбелязва се, че що се отнася до исканията на неправителствени организации за кадрови промени в администрациите в Държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата", се посочва, че присъствалите на приемането на доклада, включително и от подобни структури, са изразили мнение, че безопасността на движението по пътищата не е задача, която може да бъде решена само от една агенция или министерство или само от гражданския сектор, и кадровите промени не са работещ инструмент, с който да се постигнат добри резултати.

Според анализ на неправителствената организация "Институт за пътна безопасност" (ИПБ) докладът на ДАБДП документира провалите на всички институции, отговарящи за пътната безопасност. "Приложенията към документа представляват детайлна хроника на институционалната парализа: МВР е посочено като институцията, която блокира реформата на Фонда за безопасност на движението, определяйки я като "необоснована и безпредметна", Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) е представена като институция, която не желае да синхронизира данните си с тези на МВР и чиито пътища са в трагично състояние, Министерството на финансите (МФ) е отговорно за липсата на финансов механизъм за общините, Министерството на здравеопазването (МЗ) и МВР не могат да синхронизират дори данните си за броя на ранените, което прави невъзможно точното измерване на проблема", казват от ИПБ.

От организацията обобщават, че годишният доклад на агенцията е ценен документ, но не с постиженията, които описва, а с провалите, които неволно разкрива.