Адът

Френският режисьор Анри-Жорж Клузо е известен със съспенс класики като Възнаграждение за страха и Диаболично. Този невероятен документален филм предлага нов поглед към неговата креативност, като изважда на бял свят кадри от незавършения му филм Адът. През 1964 г. Клузо се заема да режисира историята на съпруг (в ролята – Серж Реджани), който страда от пристъпи на параноична ревност към новата си съпруга, чиято роля се изпълнява от 26-годишната Роми Шнайдер. Холивудски инвеститори обещават на Клузо неограничен бюджет, който той посвещава на цели месеци проби с камерите. Като любител на изобразителното изкуство (сред по-ранните му филми е и Мистерията Пикасо), Клузо се вдъхновява от кинетичното и калейдоскопично творби, които се появяват в галериите. Говори се, че кадрите в Адът били невероятни, но работата по филма е спряна три седмици след началото, а заснетият материал остава скрит повече от 40 години. Но се появява Серж Бромберг - известна фигура в света на реставрацията на филми. Базираната му в Париж компания "Лобстър Филмс" е изиграла важна роля в реставрирането на творби на режисьори като Жорж Мелиес, Жан Виго и Марсел Карне. Бромберг научава за лентата на Адът от случайна среща в асансьор с вдовицата на Клузо. За този документален филм той и сърежисьорката Руксандра Медрея интервюират членове на екипа на Адът, за да разбулят задкулисната история на филма и да контекстуализират изгубената творба на Клузо. Гледането на този филм е като прелистване на скицника на велик художник. От всички филми за създаването на някой филм, правени някога, малко са тези които ни отвеждат толкова навътре в творческия процес както този. Виждаме как пробите с камерите се превръщат в напълно реализирани сцени. Клузо е търсел въздействаща еротика в съвсем обикновени образи, например как Шнайдер пуши цигара (почакайте да видите кадъра с пружината). Клузо също така е искал да представи визуално полудяването. Като не е разполагал с днешните дигитални ефекти, той е разчитал на старомодните инструменти на кинематографията, костюмите и грима. Но грандиозните мащаби на амбицията му стават причина за спиране на работата. Благодарение на този документален филм сега имаме шанс да видим нещо, което ни е липсвало през всички тези години. Том Пауърс