Конгресът

Кан – програма "Петнайсетдневка на режисьорите" (откриване)

По романа "Конгрес по футурология" от Станислав Лем

Новият филм на Ари Фолман е не по-малко дързък и брилянтен от предишния му Валс с Башир. Сатира на Холивуд, в която Робин Райт играе самата себе си, по средата филмът преминава в научнофантастична анимация, но това само избистря философските му послания за женствеността, фантазията и виртуалната реалност.

Вдъхновен от романа на Лем, както и от собствената си визия за Ел Ей от XXI в., Фолман ни въвежда в наглед достоверен свят, където красивата, талантлива и зряла актриса Робин Райт е считана вече за изчерпана. Шефът на студио "Miramount" Джеф все пак има за нея едно последно предложение – сделка, която ще й осигури доходи и слава.

Той иска да я сканира и да притежава всички права над виртуалната Робин Райт, правейки я по този начин първата истински безсмъртна филмова икона. Но само при едно условие: същинската Робин да не се снима никога повече.

Това е твърде добра сделка – макар и Фаустовска, - за да бъде отказана. Прескачайки 20 години в бъдещето, Фолман представя визия за синтеза на филмите, компютрите и химията, според която всеки с пари може да живее чужд живот чрез аватари по избор.

Визионерски филм в традициите на Бразилия, Ловец на хуманоиди и Соларис, Конгресът е свирепо смешен и изненадващо завладяващ коментар на нашето нарастващо упование в екраните – не само за гледане, но и за да се скрием зад тях.