България, 1962, 150 мин.
Първа награда и наградата за женска роля на Невена Коканова, Варна, 1963 г.
"На 22 години Невена Коканова беше изправена пред трудността да пресъздаде един от най-сложните и привлекателни женски образи в нашата литература... Дойде неизбежният момент на риска, без който няма придвижване, няма утвърждаване, няма признание.
Малко е да се каже, че Коканова пристъпи към задачата с вътрешна ангажираност и отговорност. Тя не играеше, тя цялата се подаряваше на Ирина...Режисьорът я водеше по верен път – да изгражда героинята отвътре...
Да усети и предаде трагедията не като крушение на едно любовно чувство, а като лична съдба, свързана с определени обществени процеси. Като крах на силна личност живяла в свят, враждебен на човека. На екрана лицето на Невена Коканова не е просто красиво в стандартния смисъл на думата.
То е рисувано сякаш от ренесансов художник, с много светлина, която тръгва от израза на очите, от органичното и естествено съчетание на линиите и се превръща в онази неразгадаема магия, която се нарича очарование. Самото благородство, женственост и яснота ни гледат от екрана."
Вера Найденова
