Съдията

Прохладен летен ден в хотел Каса дел Мар на брега на Санта Моника, Калифорния. Гостите пристигат не само заради разположените на няколко крачки от прозорците плажове, но и за да присъстват на две отделни събития, които ще се проведат тази сутрин - сватба и погребение. Лобито е гъмжи от хора, така че две големи кинозвезди могат да прекосят фоайето почти незабелязани.

Намиращите се наблизо гости издават едва доловими въздишки и хвърлят още един поглед към Робърт Дауни Дж. и Робърт Дювал, които небрежно си проправят път надолу по стълбите, докато обсъждат участието си в новия филм на режисьора Дейвид Добкин "Съдията".

Робърт Дювал е истинска кино легенда, който има зад гърба си приковаващи вниманието изпълнения вече почти половин век, от незабравимия му дебют на голям екран като Бу Радли в Да убиеш присмехулник, през иконичните филми като Кръстникът и Апокалипсис сега, до спечелилите му награди Нежно милосърдие и Лудо сърце. Той определя ролята си в СЪДИЯТА като "точно на място, както и останалите неща, които съм правил."

Героят на Дювал е известен в малкия си град като безкомпромисен съдия, а синът му, Ханк (изигран от Дауни) е още по-безпощаден и от баща си. Ханк е успешен ловък адвокат в големия град, който е избягал възможно надалеч от корените си, но семейна трагедия го принуждава да се върне обратно у дома – при властния си баща и хората, които се е опитал да загърби.

Плановете на  Ханк за бързо прибиране са възпрепятствани, когато последният човек, за когото някога е очаквал да имат нужда от услугите му, е обвинен в убийство. Съдията, дългогодишният арбитър на правосъдието, сега е изправен пред милостта на системата, без алиби и дори без никакъв спомен от въпросната нощ.

След толкова много години и толкова много белези, и за бащата, и за синът, пътуването да  открият истината се превръща в нещо повече от инцидент по тъмен, селски път. Това е разказ за спомени, любов и възможност за изкупление.

Началото на историята на филма се идва от личните изживявания на режисьора Дейвид Добкин със собствените му родители – властен баща адвокат и емоционално нестабилна майка. Добкин се озовава в трудната позиция да се грижи за майка си през последните етапи на нелечимо заболяване, след като баща му е починал.

Потънал в удобен стол в една от плюшените зали на Каса дел Мар, Добкин разказва за своето дълго таено желание да направи филм за сложните емоции на подобно преживяване, в каквото много възрастни се оказват. "Мисля, че също като мен, много хора не осъзнават, че в определена част от живота се налага да бъдеш "родител на родителя си".

Докато не се случи с тях самите. – отбелязва Добкин. - А тъй като сте неподготвени за такова преживяване, правите грешки и се натрупват моменти, за които съжалявате. Но като творец може да се върнете назад и да пресъздаде онези моменти, такива, каквито ви се иска да са били."