Филмът проследява взаимоотношенията власт-кинотворци през 20 век в България. Още преди Втората световна война държавата цензурира най-критичните филми.
В условията на социализма партийно-държавният контрол над киното достига чудовищни размери и административно съвършество.
В продължение на почти половин век в България се води една необявена война между комунистическата власт и голяма част от демократично настроените кинодейци. Управляващите виждат в киното мощно оръжие за политическа пропаганда.
Използвани са кадри и се говори за следните филми:
1. "Животът си тече тихо" 1957
2. "На малкия остров" 1958
3. "Крадецът на праскови" 1964
4. "Цар и генерал" 1966
5. "Рицар без броня" 1966
6. "Понеделник сутрин" 1966
7. "Привързаният балон" 1967
8. "Прокурорът" 1968
9. "Лачените обувки на незнайния войн" 1979
10. "Кратко слънце" 1979
11. "Последно лято" 1974
12. "Смъртта на заека" 1982
13. "Една жена на 33" 1982
14. "Да обичаш на инат" 1986
15. "Иван и Александра" 1989
16. "Маргарит и Маргарита" 1989
