Записки по едно предателство

За да коментирате, да оценявате или да докладвате коментар, трябва да влезете в профила си или да се регистрирате. Вход | Регистрация
За да коментирате, да оценявате или да докладвате коментар, влезте в профила си.
Коментари (6)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на wwwtoчkacom
    wwwtoчkacom
    Рейтинг: 206 Неутрално

    ако ще е като филма за Ботев - мерси...

  2. 2 Профил на Илиян Славчев
    Илиян Славчев
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Заглавието не ми се вижда интересно! Защото просто сме заобиколени от това!

  3. 3 Профил на Илиян Славчев
    Илиян Славчев
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Пък и Българския Манталитет ми е Омръзнал!

    Просто ми се повръща от него!

  4. 4 Профил на manoll
    manoll
    Рейтинг: 684 Весело

    До коментар [#1] от "wwwtoчkacom":

    Ами ако не е ?

  5. 5 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 2186 Неутрално

    Сигурно ли е,че дядо Вълю е предател?

  6. 6 Профил на Костадин Иванов
    Костадин Иванов
    Рейтинг: 3479 Разстроено

    "първата среща с дядо Вълю, постепенната му промяна, за да се стигне до предателската клопка, в която четирима бегълци се натъкват на турска пусия. Бенковски е убит, единствено Захари се спасява. На лобното място на Бенковски жандармите ще арестуват дядо Вълю, но Захари решава да помилва предателя."

    Дядо Вълю е предател..... А това какво е?
    „Преди да заминем обаче от Петрич, ние решихме тайно помежду си, само двама с Бенковски, да направим няколко села насилствено бунтовници; ние решихме да изгорим селата Смолско, Каменица и Раково."
    " Тия казаха, че искат да умрат там, гдето умреме и ние. По гореизложените съображения, т.е. че голяма чета не чинеше нищо, ние отказахме да ги вземем подиря си по начин категорически. Но тия не искаха да чуят от онова, щото им говорехме, а следваха подиря ни. Най-после ние бяхме принудени да обърнем пушките насреща им, като отстъпвахме в същото време към краището, гдето се намираше показаната от бае Станча пещеря. После това ние потънахме в гъстата гора н завсегда бяхме изгубени вече от очите на желающите да дойдат с нас нещастни другари.
    — Войводо! Дядо попе! Недейте ни оставя в това пусто усое! — викаха тия подиря ни с болезнено отчаяние. — Защо ни излъгахте да си изгорим селата, а сега бягате от нас!…
    Ужас и нищо повече! Злощастният тракийски юнак имаше пълно право за всичко казано, но що да му направиш, с какво именно да му помогнеш, освен да бягаш от мъченическия му поглед като престъпник?"

    Еретик




За да коментирате, да оценявате или да докладвате коментар, трябва да влезете в профила си или да се регистрирате. Вход | Регистрация
Loading…
Loading the web debug toolbar…
Attempt #