Живял по време на тоталитарната система, Иван Кирков е правил компромиси. Страхувал се e от репресивния апарат на властта. В същото време за собствена консумация - заровен, както казва той в "дупката, която си е изкопал", създава изключително интересни и "еретични" за времето си творби.
Уморен от големия град и сложните взаимоотношения между хората, той се връща в родния си Асеновград, за да се потопи в спомена от детството, да се зареди с положителна енергия от чистите взаимоотношения. И резултатът е невероятен.