Стадото

Филмът на Милко Лазаров тръгва по кината.

След "Отчуждение" и "АГА̀", Милко Лазаров представя на зрителите третия си филм "Стадото", който разказва за Тарика, момиче с особенни способности, което живее в погранична местност където хора от различни етноси привидно живеят в разбирателство, докато един ден мистериозно започват да измират домашните им животни. Хората от селото обвиняват за бедите си Тарика и решават да се саморазправят с нея и баща ѝ.

"Стадото" беше представен на филмовите фестивали в Кайро и Калкута, където получи наградата за най-добър филм. Световната премиера се проведе на един от най-големите и стари кино фестивали в света BFI Лондон през месец октомври 2024, а на 13-ти ноември 2024-а откри Киномания в зала 1 на НДК.

"Стадото" е последният до момента български филм сниман на лента. "Обичам този вид кино. Усещането и преживяването което получават зрителите е различно от дигиталното снимане. Благодарен съм на продуцентите от Ред Карпет, които подкрепят тези мои идеи", споделя Милко Лазаров. "В момента в Европа са останали много малко на брой лаборатории, които продължават да работят с лента, така че предизвикателството беше сериозно, но сме доволни от финалния резултат", допълва Веселка Кирякова от Ред Карпет.

"Стадото" е първият български филм, чийто звук е Dolby Atmos. Благодарение на системата Dolby Atmos режисьорът Милко Лазаров и звукорежисьорът Florian Marquardt имаха свободата да миксират звуковите ефекти във филма по начин, който позволява всеки звук да бъде възпроизведен точно там, където трябва в 360 градусовата панорама.

"Стадото" разказва за Али и дъщеря му Тарика, които живеят мирно, но изолирано от общността си в българско село. Тарика е започнала да развива "крила на пеперуда" - костно заболяване, което е наследила от майка си и което дълго време е будило суеверия в селото. Али подкрепя дъщеря си и е готов да направи всичко, за да я защити, когато нетърпимостта на малкото им населено място се превръща в заплаха.

"От години се интересувам от отношението на обществото към различния човек. Вълнува ме как се поражда усещането за страх от непознатото, ксенофобията и неприемането на невидимото. Обяснявам си тези тревоги на модерния човек с неговото безразличие към Бог. Човекът обаче е Божествено създание.", споделя режисьорът Милко Лазаров.