Отчетливият интерес на Стоян Илиев към монументалното и пластичното е оригинално съчетан с декоративна детайлност и живописно чувство към баграта. Авторът е от онова, вече почти "класическо" поколение на български творци, което навлиза в художествения живот през 60-те години на 20-ти век. През годините развива специфичен живописен език – кадърът, отрязъкът, наслагването на планове се превръщат в негов основен стилов приом. Пластически иновативното, естественото и условното във формата и колорита го отвеждат към работа със структурата, релефа, обема, плоскостта, вибрациите на цветовете както в живописните, така и в скулптурните работи. С еднакво майсторство и задълбочено познаване на занаята той създава стенописи, монументални творби сграфито, мащабни или камерни пластики от дърво. Докато търси нови по-сложни изобразителни внушения и решения, Стоян Илиев прибягва до топлината на дървото и деликатността на керамиката, като създава редица пана, в които смесва техники, стилове и образи.
