16 - 29 февруари 2012 г.
Голяма част от негативите от архива на Атанас Керетчиев – Даракуля (предимно стъклени плаки) са правени с чисто утилитарна цел, по поръчка на хората, които са на снимката. И както неведнъж се случва с фотографията, след години от тях почва да изплува времето... Снимките за спомен на младежа от Пашмаклъ безхитростно разкриват живота на хората от Смолянския край през 20-те – 40-те години на 20-ти век, в тях личи както непринудената прямота на планинците, застанали простичко пред обектива, така и интуитивният усет на автора за детайл, психологизъм, настроение.
Едно освобождаване от сковаността на позирането се наблюдава при по-късните снимки, правени вече на филм с фотоапарат 6х9, вероятно Zeiss-Ikon. Тук още по-ясно проличава авторският почерк и кристализира духът на времето непосредствено преди и по времето на Втората световна война в този на пръв поглед изолиран, но доста буден край. Някои от фотографиите на Атанас Керетчиев (със сигурност непреднамерено) доближават силата на внушение на световноизвестния немски фотограф от началото на 20-ти век Аугуст Зандер, поставил си за цел да направи социологичен разрез на обществото от времето на Ваймарската република.
Фотографиите са част от архива на Биенале Фодар.
