Либература или тоталната литература

Изложбата ще представи най-интересните примери на работи, надхвърлящи в значителна степен читателските навици и разкриващи пред читателя съвършено нов тип четиво.

Има литературни произведения, чието послание не се ограничава до вербалната сфера – творби, в които авторът говори с цялата книга – с формата ѝ, строежа ѝ, начина, по който е записан текста. Досега не е измислена сполучлива дефиниция за този вид писане. Причината за това е, че както теоретиците, така и читателите като цяло пренебрегват материалния аспект на произведението.

Ролята на книжното тяло и буквите е помощна по отношение на "съдържанието", те служат за осъщестяване на записа на говора, а формата на шрифта или книжното тяло остават извън сферата на четивото и анализа (така става дори в случаи на творби, които явно експонират своята материалност).

Импулс за промяна на тази ситуация става публикуваното през 1999 г. в "Декада литерацка" есе-манифест на Зенон Файфер "Либература. Анекс към речника на литературните термини", в което полският писател напомня за маргинализираната от критиката телесна страна на литературата, разкривайки художествения потенциал и богатство на значенията, съдържащи се в типографията и строежа на книгата.

Постулирайки обособяването на отделен литературен жанр, наричан от него либература (от лат. liber – книга, свободен), Файфер посочва необходимостта от ревизиране на основни понятия в литературознанието като "форма", "литературна творба" или "книга". По-късно тази мисъл е доразвита от Катажина Базарник.

Словото е материята/същността на литературата
Казвайки дума, имаме предвид нейното звучене и смисъл
Пишейки – (понякога) също така и как изглежда
За пространството се мисли рядко или изобщо.
И все пак, за да пребъде във времето, думата се нуждае от пространство.
То е част от думата, равностойно на нейната форма, звучене и значение.
Така разбираната дума е същността на
ЛИБЕРАТУРАТА.
Либературата или тоталната литература, в която текстът и книжното пространство са една неразделна цялост.
Физическият предмет вече не е обикновен носител на текста,
Книгата вече не съдържа литературна творба, а самата е такава.
Архитектониката и визуалната страна на творбата са не по-малко съществени
от фабулата или стила.
И няма причина, поради която трябва да се ограничим само с традиционната книжна форма. Творбата може да приема произволна форма и да е изготвена от произволен материал.

Зенон Файфер