24 февруари - 3 март 2016 г.
Новият проект на Димитър Солаков съчетава документална фотография от места в България, където е осъществена "социализация и реставрация на културно наследство", и негови собствени рисунки-реконструкции по намерени вкаменелости на различни животни, направени без специални знания, без проучване, "на своя глава".
Авторът е посетил конкретни локации и е заснел внимателно изгледи, детайли и табели, анонсиращи поетичните и бюрократични названия на проектите, кой и с какви точно финансови средства ги е реализирал. Прибира се в ателието си и създава собствени скромни възстановки, от които произлизат често неопределими същества.
Това иронично съчетание между документалистика и свободно творчество той формулира не просто като коментар към един от най-горещите обществени дебати в България, а като означение с визуални средства на позицията си в спора. Не случайно проектът е започнат от Димитър Солаков, когато в живота му се появява основната отговорност, обединяваща настоящето с бъдещето – през 2015 г. се ражда синът му.
Историята и отговорността спрямо нея, "преживяването" им през поколенията, е сложна тема, постоянно подложена на предоговаряне във всеки момент на общественото развитие. Тя не само се допълва и пренаписва, но и материалните й свидетелства се интерпретират, довършват и "подобряват" – убежденията на френския архитект Виоле-льо-Дюк, достроил множество френски (и не само) катедрали и замъци през втората половина на XIX век, са само един от примерите.
В "наше време", изглежда, е постигнат международен консенсус в духа на красивата формулировка на Венецианската харта за консервация и реставрация на паметниците и забележителните места от 1964 г., че "реставрацията свършва там, където започва хипотезата".
Но на това място, към което се отнася проектът на Димитър Солаков – България, документалните свидетелства, консервациите, реставрациите и социализациите са наново смесени, за да произведат хибрида на културата на развлечението. А и за да допринесат към икономиката на патриотизма, по който дебатът никога не спира.
Яра Бубнова, куратор на изложбата
