27 февруари – 27 март 2016 г.
За втора поредна година Арт център "Степния вълк" представи обща изложба под мотото "Любовта е...".
Експозицията от произведения над 20 артиста представя творби, създадени със средствата на рисунката, колажа, живописта, дизайна, асамблажа, фотографията и др.
Куратор на изложбата е Биляна Калоянова, а сред участниците са артистите: Гергана Димитрова, Емилия Панайотова, Релина Димитрова, Руслан Лозев, Биляна Калоянова, Лиляна Караджова, Борис Сергинов, Йонко Василев, Евелина Гебрева, Станимир Божилов, Иванка Цветкова, Весела Станоева, Иво Попов, Ралица Стефанова, Евдокия Иванова, Стела Руева, Вероника Калоянова, Благопвеста Колева, Иванка Ставрева, Теодора Еленкова, Цветозара Александрова, Деница Симеонова, Божена Замфирова, Даниела Герчева, Яна Донева и Олег Гочев.
Надали има по-изхабена творческа тема от любовта. Плътска любов, класическа любов, духовна любов, виртуална любов, еднополова любов, войнствена любов дори. Любовта търпи много прилагателни, заема всякакви форми и се поддава на безкрайни интерпретации. Често има количествено измерение - даваш много, а видиш ли – получаваш малко в замяна; често изпълнява функцията на каишка, с която да държиш изкъсо обекта на любовта, но и все по-рядко е вездесъща и всеопрощаваща.
Някога за любовта са се водили войни – сега се водят за петрол. Истината е, че навремето военните конфликти също са имали геополитически характер, но той е бил успешно приплъзнат в митовете за силна духовна любов или в някакви царски любовни триъгълници. Ние обаче сме свикнали да мислим, че вече нищо не е същото като едно време. Като "едно време" обхваща приблизителен период от 20 до 2000 години.
Преживели сме "края на историята", "края на времето", "края на изкуството", края на какво ли не… Преживели сме милениума и живеем в безброй симулакруми, както и във всякакви виртуални реалности. Може би малкото, което остана да преживеем е появата на изкуствен интелект. Това вече определено би било проблем за любовта.
Защото за наличието й е необходимо едно единствено условие – да можеш да изпитваш чувства. И водени от съвременните индивидуалистични парадигми, колкото и да ни се иска нищо да не е същото, любовта е. Както казва Муриками: "Отворих очи и тя бе там." Може прилагателните пред нея да се сменят, а творческите интерпретации, през различните исторически периоди, да достигат всякакви външни и вътрешни крайности – тя си остава това което е. Една малка лична вселена във всеки от нас, която определя нашата индивидуалност и същевременно ни обединява като вид.
Творците, представени в тази изложба, са провокирани да се осмелят да представят именно тази лична вътрешна вселена, или поне малка част от нея. Те, разбира се, боравят с всички характерни за пост-хипер-модернизма и пост-милениумизма изразни средства – от класическата живопис и стенопис, през фотографията, инсталацията, колажа и реди-мейд, до съвременни дизайн подходи. А ние кураторите обещаваме – да, ще се стигне до крайности!
Биляна Калоянова
