Подготвената от Дома за срещи с историята изложба представя енергично застрояващата се и модернизираща се Варшава, чието развитие е спряно от избухналата Втора световна война.
Градът е систематично унищожаван, като се започне от Септемврийската кампания 1939 г., по време на руските бомбардировки от 1941–1943, до методичното унищожение първо на частта, заемана от Варшавското гето след потушаване на въстанието през 1943, a след това на целия град по време на Варшавското въстание и след неговия край в 1944 г.
Никоя друга европейска столица не претърпява такива загуби по време на Втората световна война. Нито един град не е получавал такава еднозначна присъда: "всеки гражданин трябва да бъде убит, да не се взимат пленници. Варшава да бъде изравнена със земята и това да послужи като предупреждение за цяла Европа".
Няма друг такъв разрушен по време на войната град, в който да е извършено такова зрелищно, противоречащо на тогавашната консерваторска доктрина възстановяване на историческата част на града.
