Kонкрецията (конкре́ция - от лат. Concretio — срастване, сплъстяване) е компактна маса от материя, образувана от утаяването на минерален цимент в пространствата между частиците.
Конкрециите се срещат през всички периоди на еволюцията, заобикаляйки епохата на хомо-сапиенса като миг.
Човешката дейност има основно въздействие върху околната среда, изпреварвайки природните процеси, което е интересна тема, сама по себе си, но още повече, когато противопоставя теорията за антропоцентризма на пренебрегваната роля на природния свят.
Идеята за Човека - създател - първо авторът като единствена творческа сила, която манипулира и трансформира естествените материали; и след това, отказвайки се от от тази сила, ставащ част от процеса и намирайки още един Създател в лицето на материята, с която работи.
Проучванията на съвременното изкуство за разпада, като привилегирована емблема на упадъка на модерността могат да предизвикат, от една страна, разнообразни носталгични преживявания, а от друга непрестанни напомняния за станали катастрофи от близкото минало и опасения за бъдещето. Зад всяка реликва от една хармонична епоха или утопична мечта стои още едно припомняне за индустриалния упадък, екологичните катастрофи и разрухите на войната.
Валентина Шарра създава нов вид скулптура, който може да се определи като "безкръвна каменна скулптура". Начинът на действие не е насочен към изграждане - формоване - даване на формата на камъка. Фокусът е да се разраства потенциала на "каменна скала" или дори да преминава в друго състояние. Скулптурите са следствие, прости и формирани директно от оригиналните каменните скали. Всеки камък е избран според способността му да предложи и способността му да придобие форма. Гипсовите отливки влизат в хармония с камъка и в същото време имат подсилващо и допълващо действие. Серията произведения попада в по-широко изследване на съвременната руина.
Едновременно останки и портали в миналото, руините на съвременната епоха са мощни носители на носталгия, конкретни напомняния за изминалото време и предупреждения за неизбежността на промяната ефимерността на материята.
Валентина Шарра, родена в Рим през 1983, живее и работи между Рим и София. След обучение в Католически университет в Милано (2009), Национална художествена академия в Ница (2012), Магистърска степен от Националната Худежествена Академия в Рим (2013) завършва специалност Скулптура в Национална Художествена академия в София (2017).
Нейни творби са инсталирани в : Vita инсталация за наземно изкуство, Cassano delle Murge (Италия) ; Френски институт, Баку (Азербайджан) ; Hopital Archet, Ница (Франция) ; завод за вино Fireland, Баку (Азербайджан) ; Villa Breda, Падуа (Италия).
Взема участие в групови изложби : Art Basel / Седмица на Маями Бийч в галерия ALFA, Маями (САЩ) ; От проект до обект - Български институт за култура, Берлин (DE)
Колективна изложба за наградата "Бернар Магрез", Бордо (FR) ; От проект до обект - SCHNHAUSER ALLEE 26 Берлин (DE)
През 2017 е номирнирана за наградата "Бернар Магрез", Бордо (FR)
Зоя Петрова
