За триъгълника, жената и хармонията, или един авторски прочит на Кирил Христов
Застанали сме пред един концептуален творчески продукт - този на Кирил Христов. Продукт, който не разказва, не показва, а задава въпроси. Шестнадесет момичета в двадесет триъгълника. Почиващи си момичета, изживяващи момичета, щастливи момичета, отчаяни момичета...
Ако погледнем през погледа на семиотиката, триъгълникът е един от най-силните и разпространени символи. Древните египтяни вярвали, че правоъгълният триъгълник изобразява тяхната форма на Троицатакъдето хипотенузата е богът-дете Хор, горната страна е свещената женска богиня Изида, а основата е мъжкият бог Озирис. Израилтяните приемат звездата на Давид, съставена от два вплетени триъгълника, за свой основен символ - насоченият нагоре олицетворява "към Бога", а този надолу - "от Бога". В астрологията триъгълникът/тригонът, като водещ и най-хармоничен от всички аспекти, дефинира вродена лекота на взаимодействие между дадени планети.
Тригоните се отнасят към подкрепа и приемане, защото се сключват между обекти, които стоят в една и съща стихия. И тази подкрепа помежду им е напълно естествена и неосъзната, тя става абсолютно инстинктивно и автоматично. Запознавайки се с мистицизма, Питагор въвежда тази символика в своите училища на мистерия.
Във философската система на Питагор гръцката буква "делта" се смята за символ на създаването на космоса поради своята триъгълна форма, определена по-късно от Платон, който го определя като божествен, като твърди, че независимо от неговата посока, въплъщава свещената хармония. Християнството запазва традицията триъгълникът да е сред знаковите символи - на богословски език възгледът, че Бог е Св. Троица, е тринитарианство.
Според тринитарианството Бог е едно същество, което съществува едновременно и вечно като три личности (или ипостаси) (Бог Отец, Бог Слово, Логосът, въплътил се в Иисус Христос, и Бог Свети Дух), които заедно са Светата Троица. Според една от легендите, рицарите възприели обърнатия триъгълник като символ на Св. Граал - утробата на Мария Магдалина, жената, продължила Божествения род...
Този творчески продукт ме възхищава с простотата на изказа, почти суперматистично, и задълбочеността на идеята и, опирайки се на веруюто на дадаистите, че изкуството свършва с идеята, а останалото е занаят, бихме могли да приемем, че сме свидетели на проявлението на един артист.
Особеното спокойствие, което предизвикват на пръв поглед тези фотографии, насочва съзнанието ни в различни мисловни посоки. Всеки от нас, гледайки този проект, ще търси отговорите на заложените от Кирил въпроси - приятно мислене!
Д-р Александър Нишков
