Изложба живопис на Лили Кючукова
Упорито и последователно през годините Лили Кючукова рисува само жени. Жени, зареяни някъде в далечния им спомен, жени миражи и видения, жени от витрините на Амстердам, жени от будоара или от кафенетата на Париж, жени в мечтание.
Част от тях са потопени в монохромен интериор, пронизван на места от черно или червено бюстие, от черни или червени чорапи и червени коси, а други - в снежнобели бюстиета, се открояват на червен фон, трети са представени като модели, при които белотата на тялото и гарвановочерната коса изпъкват на експресивен синьо-карминен фон. Всички те са в състояние на очакване и нега, далеч от днешните представи за дръзките и безпардонни, разголени докрай хищни жени.
Жените на Лили Кючукова са някак си непредвидими и загадъчни, достъпни и далечни, напомнящи по-скоро идеала за жена от края на XIX и първата половина на ХХ век - времето, в което те са умеели да се насладят на живота. Така нейните чувствени и изтънчени жени "ни връщат към грацията на "ар феминен", на лиричния и очарователен стил на "ар деко", погълнат от първите години на Втората световна война", както отбелязва Робер Фажон по повод изложбата й преди години в Нанси.
Познавам тази "живопис за жени" на Лили от десетилетия и нейния маслен и акварелен период, сега тя използва предимно акрил и акварел, като постига със замаха на четката и обогатяването на цветовата палитра особена, омайваща атмосфера на потъналите в загадъчни интериори жени. С този похват тя подсилва еротичното излъчване и особеното състояние на нега и блаженство, останали като наследство от несъществуващата вече салонна култура на Европа от миналия век. Един безвъзвратно изчезващ спомен за несъществуващи жени, запечатани само в платната на художници като Лили Кючукова. Тази, която не рисува мъже.
Аксиния Джурова
