Не за първи път художничката се среща с тази тема. Изследването е дългогодишно и задълбочено. През откраднатите в междучасията минути за бързи рисунки на принцеси и балерини, до една покана от посланик Джеймс Пардю за участие в изложба на тема "Балет".
Следват многобройни посещения в операта и наблюдавани репетиции. Във времето й позират прими като Диляна Никифорова. Оставя и палци, изстрадали по световните сцени, които художничката рисува и чрез похватите на живописта увековечава, иначе краткия живот на сценичното изкуство. Подходът към темата е с огромно възхищение от страна на Десислава Минчева.
Балетът винаги е възприеман като нещо свръхкрасиво, но реалността се крие зад абсолютната красота, а тази изложба е истина - вдъхновена и реализирана благодарение и на примата Марта Петкова, но не идеализирана - изкуството е нещо повече живота.
"Тази изложба не е критически реализъм. Това, което ме заобикаля аз го живея.Но това, което искам да рисувам е една по-хуманистична и естетична гледна точка"
