Ретроспекция на цивилизацията

Изложба на Николай Стайковски - графика, живопис

Голяма част от творчеството на художника Николай Стайковски представлява своеобразна ретроспекция на цивилизацията, в чиято основа всъщност е миналото на древния български народ. В епоха на постхуманизъм и деструкция художникът не спира да търси и поддържа връзката със публиката. Изложбата е не само познавателна и патриотична, тя задава фундаментални въпроси е един от тях е "къде отиваме".

Настоящата изложба включва графични и живописни творби.

В по-ранните графични творби подходът на Стайковски е художествено-документален. Архитектурните средновековни и възрожденски пейзажи например са точни и правдиви, често показващи обекта фронтално, а внушението най-често е за монументалност и тържественост. Чувства се благотворното влияние на варшавската графична школа (Стайковски е завърши артистичното си образование във Варшава) върху един определено национален, български творец. Показани са също творби от наскоро започнатия цикъл "Стара София".

Голяма група цветни линогравюри, съчетани с колография и др. ни връщат 7-8 хилядолетия към балканския неолит и халколит, към Дунавската цивилизация. Образите на артефактите са свободно прекомпозирани, без оглед на гравитация и произход, като художникът е съумял от сивите, обгорели или полуразрушени буци глина да извлече цвят и хармония, различни настроения и състояния, както и асоциации и философски обобщения (същото важи и за цикъла картини "Орфистази").

В живописта Стайковски използва сложна темперно-маслена техника с релефна фактура, с металици, злато, сребро. В цикъла "Тракийска лоза" се доближава до митологията на траките. Заслужава внимание изображението на най-древното известно здравоносно божество - Телесфор. В по-късна антична легенда виждаме неговата сестра Хигия, която освещава билките от главата на Телесфор и пренася лечебната енергия към фиалата на баща му Асклепий, за да я предаде на боговете и хората.

Израз на познанията и отношението на художника към палеографията е неговият цикъл "Рунически послания", в който той работи продължително време поради големия интерес на публиката продължава и днес. Това е неосимволизъм, възкресяващ древните практики на дедите ни, които, за да сбъднат мечтите и целите на живота си, създават чрез символи предмети, които да им помагат. Някои картини носят и името на възложителя-собственик. Други представляват натюрморти с цветя, където дискретно присъстват символи, рунически знаци и глаголица.

Николай Стайковски е роден през 1956 в Плевен.
Завършва Художествената гимназия в София през 1975, а от 1977 до 1981 следва в Академията за изящни изкуства във Варшава при професорите А. Руджински, Х. Хростовска и Е. Марковски. Образованието му е прекъснато от комунистическия режим в България за антисоциалистически убеждения.

През 1982-1983 учи живопис при проф. Светлин Русев, а през 1987 завършва НХА в София (графика) при проф. Г. Симеонов. През 1999 - 2001 е на следдипломна специализация в Академията за изящни изкуства във Варшава при проф. Р. Стрент като стипендиант на полското правителство, а през 2001 - 2002 в Радомската политехника.
Член е на СБХ от 1994.

Участва в много национални и международни изложби. Над 50 са индивидуалните му вернисажи (графика, живопис, пластика, хепънинг) в България, Полша, Русия, Австрия, Словакия и др.

Негови творби се намират в НГ, СГХГ, ХГ "Илия Бешков" - Плевен и др., както и в частни колекции у нас и в Европа.