Статията не е част от редакционното съдържание на “Дневник”
автор: Спартак Дерменджиев
Спартак Дерменджиев от няколко години прави опити да реализира идеята си за тази изложба/инсталация, събрала лични емоционални състояния и творчески търсения. И досега е срещал съпротива от страна на частни и държавни галерии, по неговите думи.
Тази предистория е интересна сама по себе си, но с изложбата авторът задава и общовалидни въпроси: за обективността на историята, за връзката между реалния живот и историята и какво от реалния живот остава в историята, доколко то е правдиво и обективно, доколко е преиначавано още преди да стане история, а и след това, къде е мястото на изкуството и каква е ролята му.
Изложбата е съставена от три компонента: стара снимка с посвещение, факсимилета на публикувани текстове и една скулптура от теракота. Снимката символизира спомените за това как сме живели, как си представяме живота, а документалните откъси от архиви - какво остава от нас в историята, и често тези два компонента нямат допирни точки. Те се събират само в изкуството -изкуството разкрива това, което историята се опитва да прикрие, премълчава, манипулира.
Спартак Дерменджиев за изложбата:
- "Една стара фотография от 1956 с посвещение на гърба. Посвещението е от 1978 и гласи: "За спомен на Спарто да не забравя, че". Случайно или по волята на съдбата на това място химикалката е отказала да пише и е оставила само вдълбаната следа върху хартията (но е продължила да пише на други места).
- Десет "документа" - части от ръкописи и записки. "Обнародвани" са от "заинтересовани" лица, като специално са подбрани, селектирани и отделени от контекста. Тези части от ръкописи са публично достояние от години. Предоставени са в различни държавни институции и след време, когато се четат от историци, куратори, изкуствоведи, никой не би се усъмнил в тяхната достоверност. Освен това са публично достояние от 2011 и оттогава многократно са публикувани анонимно в различни сайтове, блогове и социални мрежи.
- Скулптурата - вдъхновена от старата снимка и текстовете в изложбата, без да ги следва буквално - разкрива идеята на автора тя да се възприема като израз на събития, случвали се далеч през годините, но и повтарящи се днес и определящи съвременното развитие на обществото."
В последните 10 години те са: 2018 - "Море", живопис и скулптура, галерия "Стубел", София; 2017 - "Планета Клевета", компютърна графика, и "Изгубени", взаимни портрети от Крум Дерменджиев и Спартак Дерменджиев, фотоси и възстановки, Център за култура и дебат "Червената къща", София; 2016 - "Клевети", изложба е отменена в последния момент, галерия "Астри", София; 2014 - "От албума на майка", скулптура и семейни снимки, галерия "Дебют", София, и "Колоните, които крепят небето, или Храмът на Венера", скулптурна инсталация, галерия "Възраждане", Пловдив; 2013 - "Fin du monde", пърформанс и живопис, "Червената къща".
От 2014 развива идеята си за творби във виртуална среда, в която се случват все повече културни събития и досега е направил 23 "виртуални паметника". Наред с личностите, той е "въздигнал" паметници на дъгата, на божествения ден, на влюбените, на дюните, на невъзможната любов и т.н. Последният, от 2023, е "Животът е танц / втори паметник на Кристо и Жан Клод". Притежава български и международни награди, в т.ч. награда на СБХ за скулптура (1998).
Негови работи са притежание на Националната галерия, СГХГ, галериите в Пловдив, Варна, Плевен, Добрич, Благоевград както и на частни колекционери от България, САЩ, Русия, Франция, Испания, Германия, Австрия, Италия, Холандия, Гърция и Южна Корея.
