Пространствените композиции на Стела Василева представляват една симбиозна амалгама, която се разпростира медиално в спектъра на привидно невъзможните комбинации. Авторката умело обединява връзки и извлича и прилага взаимоотношения, които са както неочаквани, така и дълбоко въздействащи.
В Изложбата [laɪt] представена в пространство Виарт в приземния етаж на новото крило на Полиграфическия комбинат откриваме разнообразни форми на художествено съдържание, позиционирано в полето на множествата, на физичното и метафизичното. Стела Василева убедително представя себе си като един изследовател, който манифестира закономерностите на съществуващото и паралелно с това търси взаимовръзката в променливостта на явленията и проявите.
Онова, което мигновено пленява е близостта с произведенията и възможността да ги усетим с цялостното си присъствие в пространството. Едновременно с това обаче възникват и съмнения, при това основателни. Те произлизат от факта, че това, което изначално смятаме за познато и предвидимо се оказва пречупено, трансформирано и подложено на манипулативен подход от страна на авторката.
Самото изложбено пространство изобилства от светлина и така съвсем логично тя започва да прозира и в представените произведения. Но сякаш поотделно, всяко едно инструментализира това физично явление и го подчинява на своя собствен характер и аура. И тук съмненията преминават в една приятна изненада, която разкрива нови преживявания и усещане за феноменално съществуване в пространството, както на отделните произведения, така и на самите нас.
