Сенки

Заглавието на изложбата подчертава деликатната символика, закодирана в представените творби. Силата на скритите послания ги изпълва до краен предел - характерна черта на всички артистични изяви на Велча Велчев.

"Сенки" е път, труден за проследяване, тъй като основата на много от творбите е двуизмерна (тъкани, събрани от стари военни казарми, с цялото бреме, скрито в сенките на историите им), а върху тази канава художникът е подредил и здраво прикрепил дървени парченца - до 4000 на платно! - чиито леки изпъкналости хвърлят пулсиращи сенки - нежни, слаби, едва доловими - върху платно, просмукано от спомени и страдания.

Преди да се опитам да изследвам произхода на тези своеобразни произведения, бих искал да припомня "Линията на сянката" на Джоузеф Конрад, в която главният герой, опознал себе си, успява да премине "линията на сянката", разграничаваща младостта от зрелостта. Или както гласят стиховете на Андрес Санчес Робайна: "Само твоята сянка / тежи по-малко от теб / на земята". И да завършим съизмерването с Джуничиро Танидзаки, който в прочутата си книга "Възхвала на сянката" защитава нейната естетическа стойност, типична за усета към красивото в Япония и толкова далеч от каноничното концептуално ядро на Запада - поне до появата на постмодернизма.

Важно е да вземем под внимание всичко това, за да проследим Велча в пътуването му през паметта, а оттам и по пътя на изграждането на много личното му творчество. Художникът обръща поглед към едно свещено място в родния му Димитровград - чешма с жива вода, където хората оставяли всякакви предмети, завързани по дърветата наоколо (носни кърпи, колани, сутиени).

Тези предмети носели смисъла на оброчни дарове. Ала най-впечатляващият детайл, оставил трайна следа в съзнанието на твореца, е огромен къс варовик зад чешмата, изобилстващ с малки дупчици, много от които затъкнати с парченца резбовано дърво. Към тях били прикрепени парченца плат с изписани на ръка желания и молитви: този къс варовик приличал на стена на плача.

Така - по пътя на спомените - достигаме до творбите, които представляват сърцевината на настоящата изложба. Огромни платна с малки парчета дърво олицетворяват "стени на плача" - утайки от животи и житейски намерения, следи от износени желания, амулети на илюзии, изгубени в хоризонта и изпепелени от отминаващото време.

Това е, може би, изложбата с най-сакрално звучене, която Велча Велчев е създал през своя дългогодишен творчески път.Творбите, изпълнени със символика и памет, са съпроводени от впечатляващи тотеми - ръждясали, независимо че са направени от дърво - както колоните, така и малките фрагменти, пронизващи скулптурите. Платната представляват истински мозайки от желания и разочарования, точно както известната стена на плача.

Посредством творчеството, което увековечава призванието на концептуалния символизъм (запазена марка на автора) и, също така, чрез очевидната свързаност с Arte Povera на Янис Кунелис, изложбата "Сенки" е великолепна проява на сакралното в изкуството - подход към онова, което остава извън обсега на науката и логиката и което само чрез изкуството и поезията човек може да зърне, при това съпровождан от опитен водач.

Велча Велчев се изявява именно като такъв - като медиум между двата паралелни свята, и го прави с изключително майсторство. В крайна сметка - казва ни той - сянката говори за това, което съществува от другата страна на светлината. Това, което я изпълва, е интуитивното, което тежи в настоящето, но то е невидимо в този свят, както и нишките, изтъкали паметта - същността на целия живот, който си струва да се живее.
Карлос ХОВЕР

Велча Велчев е роден на 6 май 1959 г. в Димитровград, Сърбия (бивша Югославия).
Академичното си художествено образование започва в Националната художествена академия, София - живопис в класа на проф. Добри Добрев, а завършва в Белград, при проф. Воислав Тодорич. През 1991 г. Велча Велчев заминава за Испания и се установява в Палма де Майорка. Бързо се сближава с авангардистите не само на острова, но и в цяла Испания. От 1995 г. реди изложби в редица испански градове: Сантяго де Компостела, Сантандер, Барселона, Херона, Севиля, както и в чужбина: Германия, Швеция, Белгия, Русия, Гърция, Кипър, Сърбия, България, Израел Близо 60 изложби - предимно самостоятелни.

Творчеството на Велча Велчев остава дълбоко свързано със страната, в която се е родил, живял и израснал. Сред темите, които дълбоко го вълнуват и към които постоянно се връща, но от различна перспектива, са светлина - тъмнина, видимите-невидими нишки на общението - паметта - времето - битието. Този неспирен интерес проличава и в избора на заглавия на самостоятелните му изложби, както и в изразните средства - най-често религиозни символи, редки и много стари предмети, на които художникът придава патина, смислово и емоционално натоварена.

2022 - Senke (Сенки)- галерия Ca Ses Monges, Портол
2019 - Vacuum - институт Сервантес, Белград
2018 - Tempus fugit (Времето лети) - галерия Ейн Ход, Израел
2017 - Remind me I'm alive (Припомни ми, че съм жив) - галерия Хаос, Белград
2013 - Mente +Ojos = Mente - Ojos (Памет + Очи = Памет - Очи) - музей Янко Дада, Ейн Ход, Израел
2012 - On Paper (Върху хартия) - галерия Фран Реус, Палма
Relaciones paradójicas (Парадоксални отношения) - галерия Матисос, Колония де Сан Хорхе
2011 - 7237 - институт Сервантес, Белград
2010 - Tempus Fugit (Времето лети) - галерия Матисос, Колония де Сан Хорхе
2009 - Génesis - културен център "Рикардо Лоренцо", Сантандер
2007 - Entre llum i tenebres (Между светлината и тъмнината) - Параклис на милосърдието, Палма
Ex umbra in solem (От сянката към светлината) - галерия Фран Реус, Палма
2005 - Quo vadis, domine (Къде отиваш, Господи?) -. галерия Фран Реус, Палма
2003 - Voces lejanas (Отдалечни гласове) - Галерия за съвременно изкуство, Палма
Evolució (Еволюция) - галерия Фран Реус, Палма

В България Велча Велчев се изявява още през 1983г. със самостоятелна изложба (Шипка 6), а през 1999 г. взима участие в колективната изложба Пловдив - Плевен - София.
Негови творби са притежание на редица музеи по света, както и на частни колекционери.