…комедията винаги се нуждае от злободневност, от спонтанно схващана актуалност. Когато понастоящем четем текстовете на Ст. Л. Костов, си казваме: ето, минали са толкова години, а под стария костюм на онази епоха откриваме все същото негодно и смешно съдържание и на днешното време. Нещо повече, през последните 20 години актуалността на тези комедии неизмеримо е нараснала… Много от реалиите в текстовете на Костов днес ни изглеждат поразително съвременни… Тази актуалност е била наричана от съвременниците му "мимолетна и повърхностна", но все пак
времето опровергава тези мнения…
В "Скакалци" (играна за пръв път в "Свободен театър" на П. К. Стойчев през 1931 г. в режисурата на Б. Денизов) процъфтяващият фабрикант Проданов, производител на железопътни траверси, е жертва на всевъзможни държавни чиновници, инспектори и комисии, извиращи като скакалци: дребни, но вредни и опустошителни като тях. Иначе Проданов си знае урока: гощава, черпи, умишлено губи от тях при игра на карти, дори оставя на почивка във вилата си техните семейства.
Преразходът на енергия, получаващ се от презастраховането на героя и нарастващата алчност на скакалците чиновници, не може да не доведе до повреди в комуникациите и до различни недоразумения. "Скакалци" е една от най-добрите ни сатирични комедии, развиващи темата за чиновническата корупция, чиито пипала безпощадно са обхванали частния бизнес, което в голяма степен и сега я прави злободневна. На самата премиера, още в края на второ действие, авторът е бил спонтанно извикан от публиката и "бурно аплодиран".
Ромео Попилиев
