С: Антонио Явор Спасов, Валентин Деан Ангелов, Джулия Искра Донова, Дукът на Милано Никола Урумов, Егламур Николай Иванов, Ланс Стефан Мавродиев, Лучета Мариана Миланова, Пантино Вихър Стойчев, Протей Дарин Ангелов, Силвия Полин Лалова, Скок Малин Кръстев
Сцеография и костюми: Вячеслав Парапанов
За постановката
"Казват, че децата се раждат невинни. Не съм абсолютно сигурен, че това е истина. Винаги ми се е струвало, че в неистовия бебешки рев, изискващ безпрекословно целия окръжаващ свят да се задвижи и да му достави мигновено храна, топлина и ласка има нещо прекомерно центростремително и егоистично.
Казват ми, че съм бил много спокойно и тихо бебе, после добро дете. Можех с часове да се занимавам сам, подарявах всичките си играчки, не се биех, слънцето светеше силно, а един възрастен човек обичаше да казва надвесен нaд мен "благородникът на дядо". Но много бързах да порасна . Толкова, че не смеех да заспя от усещането, че нещо изпускам безвъзвратно. Все тичах. И спрях чак когато един ден се погледнах в огледалото и разбрах, че вече не мога да гледам на себе си като на добър човек. Не можах да отвърна на една любов, която невнимателно бях породил и се виждах с наранените очи на момичето от съседния вход."
"Двамата веронци" е пиеса за любовта. Спектакълът е за любовта към себе си. И за болката от загубата на девствеността. След това ни остава животът, такъв, какъвто го живеем. С болка.
