Диригент: Ерих Вехтер
Режисура, сценография и костюми: Уго де Ана
Хореография: Леда Лойодиче
Художествено осветление: Виничо Кели
Художник мултимедия: Георги Христов
В ролите: Далила - Надя Кръстева, Даниела Дякова, Цвета Сарамбелиева
Самсон - Ендрих Вотрих, Костадин Андреев, Петер Свенсон
Великият жрец на Дагон - Бисер Георгиев, Свилен Николов, Станислав Трифонов
Абимелех - Веселин Михайлов
Стар евреин - Ангел Христов, Светозар Рангелов
Пратеник на филистимляните - Хрисимир Дамянов
Първи филистимлянин - Пламен Папазиков
Втори филистимлянин - Антон Радев
За постановката
Първите сценични опуси на Сен- Санс: "Жълтата принцеса" (1872) и "Сребърното звънче" (1877) се провалят, подобно на "Кармен" от Бизе, с трясък още на премиерите. Поради това дирекцията на парижката Гранд Опера не пожелава дори да прегледа представената от него партитура на новата му триактна опера "Самсон и Далила" (1877).
Ференц Лист, който ценял високо таланта на френския си колега, осъществил премиерата с успех във Ваймар през същата година. /Тогава Сен Санс е на 42 и има зад гърба си немалко симфонични, камерни и религиозни опуси, след които Фаетон", "Младостта на Херкулес", "Танц на смъртта", "Предачката на Омфала" и други творби, които се радват голям успех/.
След десетина години "Самсон и Далила", вече обиколила големите световни сцени, е призната за значително произведение, за нещо ново в жанра. След нея Сен-Санс написва още десетина опери, сред които по-известни са: "Хенрих VІІІ", "Асканио", "Прозерпина", "Фрина", "Елена", но за съжаление нито една от тях не повтаря успеха на "Самсон и Далила". Голямо признание му донасят: концертите за пиано и цигулка, Третата симфония (с орган) и великолепната сюита "Карнавал на животните", които го разкриват като безспорен майстор на формата.
Интензивната композиторска и концертна дейност при Сен-Санс се съчетават с плодотворна музикално- критическа работа. Подобно на своя кумир Берлиоз, Сен-Санс ни е оставил редица статии, рецензии и книги голяма част от които имат непреходна стойност и сега. В историята на жанра Сен-Санс ще остане, без съмнение, със своя шедьовър "Самсон и Далила".
В музиката на тази дълбоко национална френска опера, макар и създадена по библейски и източен сюжет, се откриват най-добрите страни от оригиналния му талант: неизчерпаемо изобилие от мелодии (френски или префинено ориенталски), ярки, психологически детайлизирани характери и ефектни ситуации, изключително богата и по френски нюансирана оркестрация, както и завладяващ драматизъм.
