Книга за изгаряне

Теримнал 2 - ARRIVALS

Ние не сме в изгнание, ние сме в послание...
/по Бекет/

Опитвам се да открия механизма на тази метаморфоза - как изгнанието се превръща в послание. Срещал съм много изгнаници, самият аз често съм се изживявал като изгнаник, макар че никога не съм напускал/бягал от Отечеството, но никога не съм усещал патоса на Посланието в окаянските вопли на просто напусналите България, нито пък съм се изживявал като Пророк, заради отчуждението и неразбирането от средата, в която съм имал нещастието да се пръкна.

"Когато хората се чувстват нещастни, започват да се наричат българи.",това звучи като злъчна шега, но в шегата има и истина. Затова вероятно и тези, които са емигрирали, и тези, които остават,  но се усещат като "вътрешни" емигранти, приемат това състояние на нещата като Орис.

Опитвам се да си припомня случаи на поети-изгнаници, които са препращали през изгнанието някакво Послание ...Овидий, захвърлен в периферията на Империята, отгдето отстранен ще види по-ясно смисъла на произтичащото в света и даже в самия Рим, по-късно Бродски, който отчужден в Америка ще каже диагнозата на болестта в Русия или нашия Ботев, който отдалече, отвъд Дунава ще чуе зловещия грак на гарвана и ще призове Майка България да оплаче своя Единствен Син...

Вероятно в нашия опит да ги "завърнем в бащината къща" се таи надеждата да открием  между дисиденстващите бунтари, напуснали някога Отечеството като жест на отхвърляне, на тотално несъгласие с режима на посттоталитарните нагласи и осъзнато неверие в потенцията на тоя народ да промени съдбата си, някаква неугаснала искра от онова, дето го е формулирал Поета като "НЕ СЕ ГАСИ, ТУЙ ЩО НЕ ГАСНЕ".

В биографията на нашите герои мъждука все още спомена за един самозапалил се и изгорял човек, който най-радикално от всички е изразил протеста си, отправил е Послание, което през времето ще понесе едно момче - възможният му син, възможният  наследник на техните идеи, на техният протест и алтернативата на техните ARRIVALS.

Използвайки формата на представяне на една книга, спектакълът "Книга за изгаряне" има амбицията да "представи" голямото не-случване на Промяната, която продължи цели 25 години и в крайна сметка се превърна в Подмяната. На прицел в нашия спектакъл са интелектуалците, които са били /би трябвало да бъдат!/ духовните водачи на Протеста, на съпротивата срещу всичко онова, което подменя Демокрацията с Плутокрация, Свободата със Зависимост - от Олигархията, от Банките, от продажната Преса. Това е спектакъл-биография на една несбъдната Революция, биографична книга, която е по-добре да бъде изгорена, но това е и книга за едно ИЗГАРЯНЕ - САМОИЗГАРЯНЕ на едно момче, което ни дава сигнал, че сме изпаднали в Мрака.

Иван Добчев

Какво е младежът, изгорял на площада - наша обща ценност или нашият общ провал?

В този спектакъл явно бензинът ще бъде движеща енергия. Бензинът и миризмата на взривоопасните му пари. Парфюмът на нещо ново, което ни разгаря. Страсти, които не познавахме. Мотиви, крайност, каквито не подозирахме у себе си.

Откакто и на нашите площади започнаха да горят хора, вече знаем, че катастрофалната модерност не е нещо задочно, не е реалност, случваща се на някакъв друг, далечен адрес. Събитието е близко, протича в реално време.

Тази "Книга за изгаряне" е нещо като бележник за кошмари, които не искаме да се сбъднат, затова ги изговаряме на глас и искаме някой да ги опровергае. Вирусите (компютърни, епидемични, вируси на екстремизма или фанатичната вяра/неверие), които съчинявахме по време на писането и репетиционния процес - на няколко пъти те ни връхлитаха от новините. Реалността изпреварва въображението. И това е най-реалното доказателство, че изкуството само по себе си не може да бъде бягство от лошата актуалност на света, не е зона на уют и сигурност, бариера пред действителността. Изкуството, театърът конкретно, е подготовка за среща с тази действителност.

Георги Тенев