режисьор: Бина Харалампиева
сценография и костюми: Теодора Лазарова
музика: Мартин Каров
в ролите: Елена Азалова, Светослава Иванова, Анастасия Лютова, Иван Калошев, Георги Райчев, Цветомир Черкезов, Стефан Борисов, Христофор Недков, Светла Рангелова, Виктория Ангелова, Велин Величков
За постановката
Гостува ДТ Стара Загора
"Понякога си мисля, че лекотата, с която се усмихваме снизходително на Вазов и го вадим от учебници и конспекти, всъщност е предизвикана от срам. Непризнат или дори неосъзнат срам от собственото ни неумение да говорим емоционално и свободно за българските страсти и характери. А как да ни б ъ д е на света, ако не го правим? Вазов бил старомоден, патетичен, сантиментален, приказлив…
А какво от себе си можем да сложим от другата страна на везната? Какво от модерната ни литература ще натежи повече от онзи разплакан над дефилето Дядо Йоцо? И въобще имаме ли с какво да застанем пред слепите му и всевиждащи очи? Та нали и ние сме от оная Нова България, която той поздравява от скалата?Много работи се губят в пушека на локомотива и на десетилетията, но още повече остават.
Надеждата, че някъде в България е нашето място за щастие, нашата любов, нашата сцена, нашето оцеляване, нашето спасение… Има я тази надежда в "Казаларската царица" – повест, пълна със заминавания, завръщания, гари. Има я с цялата страст, с която Вазов неизменно насища редовете си. И за нас има шанс, ако можем да я усетим над модите, над комплексите си, над пушеците – гарови и всякакви други."
Юрий Дачев
