Футболът е привилегия за хора, които в един миг от живота си са искали да полетят и да се обезкостят в небето...
"Валсиращата топка носи и тази асоциация. Може би поради тази причина футболът е като плод и зеленчук, сирене и хляб днес. Донякъде компенсиращ тъгите ни, безумствата ни, сълзите. От друга страна – мелачка на илюзии. Илюзиите, че някой ден ще летим – само с ръце...
Футболът е моногамна форма на изповед – стига поне малко да познаваш архитектурата на играта, да повярваш, че онзи пас може да промени света, да влачиш съществото си след онази алпиола – тържество на порива за съвършенство. Или просто един единайсетметров свободен удар, след който сърцето ти е само една капачка от бира.
Футболът е поема. Класическа поема – приказка, в която се разказва за доброто и злото, за истината и лъжата, за безсилието и усмивката, за влагата в очите, за феята. Огледална поема на живота ни – понякога безмислен, но друг път толкова прекрасен – като един падащ лист – съвършената траектория за изпътуване на дните ни."
Елин Рахнев
