"Петрушка" и "Жар птица"

Цялото действие на балета се развива на панаирното масово празненство в Петербург.

Сюжетът, продиктуван от музиката (да припомним, че либретото в това произведение е съчинено към музиката, а съвсем не обратното), изисква въплъщение на балетното представление в същите тонове, а именно – отвежда до руската народна тематика.

Гуляе Масленица – гуляе нашироко: с блини-пирожки, пиене и махмурлук, игри и хороводи, въртележки и танци Тук е и Фокусника със своите кукли с навиващ се механизъм, танцуващи по негова прищявка

Но ето че куклите оживяват, те вече не са просто кукли, преобразяват се, те са като хора, живеят и обичат, стават жертва на измами и подигравки. И като хората не издържат на натиска и присмеха на самозабравилата се тълпа. Те са различни: едни са благополучно-нагли, други – духовно изтънчени и самотни, невписващи се в тълпата и подлежащи на унищожение от нея. Но именно тези, подлежащи на унищожение, остават завинаги със своята одухотвореност и талант.

Действието на балета се дели на три части — четири картини-сцени:
1. Първа картина. 1 сцена. Фокус: Сирни заговезни (Масленица). Поява на Фокусника. 2 сцена. Руска: куклата Петрушка, Балерината и Арап танцуват под свирката на Фокусника. Петрушка, влюбен в Балерината, иска да танцува с нея, но тя предпочита Арап.
2. Втора картина. 3 сцена. Нещастие при Петрушка: Фокусника, виждайки непослушанието на Петрушка, го рита; той се опитва да се обясни с Балерината, но на нея са ѝ непонятни неговите чувства, той – толкова несъразмерен, та нали е Петрушка! – предизвиква у нея само смях, тя бърза към всеобщото веселие, към Масленица, панаира и уверения равнодушен и винаги съразмерен красавец Арап.
3. Трета картина. 4 сцена. Народното празненство по Сирни заговезни. Петрушка се спасява от силния Арап, който го догонва. Ето, че Арап се приближава и с пълен замах удря Петрушка и той разпръсва на стърготини. Това е всичко, от което се е състояла тази смешна и никому неинтересна кукла петрушка. Сега тя е мъртва и вече никого не няма да успее да разсмее със своята нелепост и невзрачност. Но неочаквано над панаира се появява познатата му фигура – нелепа, смешна Но как е възможно? Че нали той е тук, лежаща парцалена петрушка, а горе в такова изстъпление и нахалство като по-рано, се издига пак той, Петрушка, недосегаем и жив. И отново – смеещ се над тях.

Действащи лица:
- Петрушка
- Балерина
- Арап
- Фокусник
- Грубоват дядо
- Две улични танцьорки
- Латернаджия
- Търговец
- Трима циганки
- Кочияши
- Колари
- Кърмачки
- Маскирани: Баба, Дявол, Коза
- Хусар
- Чирак на готвача

"Жар птица"

музика: Игор Стравински

сценография и костюми по оригиналните скици на александър головин и леон бакст

хореография: Михаил Фокин

постановка: Андрис Лиепа

диригент: Григор Паликаров

художник-постановчик на костюми и декори: Анатолий Нежнъй

асистен хореографи: Игор Пиворович, Светлана Романова

худ.ръководител на балета: Сара-Нора Кръстева

пом.режисьор: Риолина Топалова

репетитори: Мария Илиева, Ясен Вълчанов, Милена Симеонова, Иванка Касабова

За постановката

Действието се развива в приказното царство на Кашчей в приказни времена.

В замъка на Кашчей се измъчват откраднатите от него красавици-царкини. А сред тях е и царкиня Ненагледна красота, невестата на царския син Иван. Царският син Иван безстрашно прониква в замъка на Кашчей, за да спаси любимата си, и там среща и заключената от него в замъка му приказна Жар птица, озаряваща всичко наоколо с ярка светлина. Вълшебната Жар птица помога на царския син Иван да победи злия Кашчей и да освободи всички пленници.

Действието се състои от шест картини-части: 1. Встъпление. Омагьосаната градина на Кашчей и танцът на Жар птица; 2. Играта на царкините със златните ябълки; 3. Хоровод на царкините; 4. Езически танц на Кашчеевото царство; 5. Приспивна песен (Жар птица); 6. Изчезване на Кашчеевото царство. Съживяване на вкаменените воини. Всеобщо ликуване.

Действащи лица
- Жар птица
- Царският син Иван
- Царкиня Ненагледна красота
- Кашчей безсмъртни
- Черен конник, Нощ
- Бял конник, Ден
- Витязи, омагьосани царкини, таласъми (рожи-оборотни), магьосници, свидетели (понятые), слуги на Кашчей