Спектакъл по текстове на Валери Петров, Димитър Подвързачов, Михаил Булгаков, Даниил Хармс, Антон Чехов, Висарион Белински, Туве Янсон, Ингмар Бергман, Ървин Уелш
Връщам се. Спомням си. Скачам. Пропадам. Пътувам. Сънувам. Изчезвам. Умирам. /Колко е богат българският език!/
"Обичате ли театъра? Обичате ли театъра, така, както го обичам аз? Жадно, страстно и изящно" Обичах скърцането на чигите, обичах праха по сцената, обичах отварянето на завесата... "Това беше златен век." "Книгите бяха моята родина, а на когото книгите са родина, животът е чужбина."
Изговарям текстовете от онова време по хиляди пъти и загубвам представа "кое се случва наистина и кое-не и сега аз буден ли съм или сънувам, буден ли съм или сънувам, буден ли съм или сънувам...", докато повярвам, че отново съм "там", отново съм онзи, който бях, отново настъпва "златният век"!... Телефонът звъни... Баба ми.
Тя не беше ли умряла?
