Танцово представление
Jumpcore
Хореография и изпълнение: Павел Сакович (Полша)
Драматургия: Матеуш Шиманувка
Музика: Indecorum
Костюми: Doom 3k
Осветление: Йенджей Йенчиковски
Noish~
Концепция, хореография и танц: Мария Зимпел (Полша)
Музика: Брайън Юбанкс
Звукова среда: Сара Калуж
В една вечер за съвременен танц гледаме два полски спектакъла.
Началото е с Jumpcore, в който Павел Сакович изследва фигурата на скока, вдъхновен от истинската история на Фред Херко – любимец на Анди Уорхол в експерименталните му филми. Херко е танцьор и хореограф, който 28-годишен остава бездомен и малко след това кани няколко гости у своя приятел. Там взима вана, пуска Моцарт, танцува гол в дневната и често се доближава с едри смели крачки до отворения прозорец – преди да скочи от него в синхрон с най-високия връх на музиката (не е напълно ясно дали не е било инцидент). Тук Сакович упражнява скока като полет – защото, както казва, "балетистите си вярват, че могат да летят".
След това упражнение, залата посреща Noish~ на Мария Зимпел. През танцовия си език тя говори за тялото – за неговите лимити и емоциите, които е способно да изкара като проводник. Зимпел нарича своя танц "абстрактен експресионизъм", а в този спектакъл постепенно смесва усилващия се звук и линиите на тялото, което повтаря вибрациите му.
