Постановка и адаптация: Петър Денчев
Сценография и костюми: Петър Митев
Музика: Пламен Мирчев - Мирона
Хореография: Богдан Донев
Плакат: Omi studio
Концепция и реализация на плаката: Силвия Чепарова
Фотограф: Димитър Митев
Камера и монтаж: Венцислав Тодоров
в ролите: Александър Узунов, Венцислав Петков, Ивайло Спасимиров, Иван Самоковлиев, Йовко Кънев, Красимир Ненков, Кристиана Ценкова, Кадри Хабил, Косьо Станев, Крум Берков, Любомир Кънев, Мариана Крумова, Надя Банчева, Тони Тончева, Ясена Господинова
За постановката
"Хоро" е от тези произведения, които стъписват още с първите редове. Още преди човек да вникне в сюжета, да успее да построи в главата си причинно-следствените връзки, бива залят от мощната енергия на насилието. Темата за погрома след септемврийските бунтове от 1923 година тук придобива универсално обобщение за разпадането на макрообщността, когато насилието се превърне в съдържание на живота.
Не само това - Страшимиров създава текст, който само щрихира най-ярките и крайни жестове на жестокостта, на унижението и болката; на нравственото изкривяване. Това отваря огромна перспектива пред създаването на театрален спектакъл.
Така е и при нас, придържайки се към сюжетната схема, се опитваме да разгърнем тази пулсираща от болка картина, защото тя разказва за самите нас - като част от големият свят, в който не можем да разпознаваме все още проблемите и се налага да изпадаме в насилие, когато не можем да приемем различията между нас и останалите. Тук обърнатият ритуал на сватбата - смърт се превръща в ритуал на бунта - животът срещу смъртта. Яловото срещу животворното. Непримиримото срещу покорното.
