Героинята Марчела се роди още през 2005 година. Идеята да се пренесе поп фолка върху театралната сцена звучеше много радикално и всички се влюбиха в текста и в героинята му, но после не се осмеляваха да го осъществят. Аз съм от онези щастливи автори, чиито пиеси започват да се репетират, веднага щом се напишат. Странно, само с тази не се случи така...
И ето, чак през 2018 режисьорът Емил Бонев изрови тази моя скъпа пиеса и намери най - подходящата актриса за нея... Пиесата претърпя няколко преработки, времето се беше променило, поп фолкът се софистицира, за да може подмолно и още по - вредно да пропълзи навсякъде, невидимо и трайно: в медийте, в домовете ни, в отношенията ни един към друг... Ние сме поп фолк версия на някоя западна песен.
Не че сме лоши, не че сме глупави, просто сме си такива, шумни, малко преднамерено опростени, защото наивно вярваме, че така се живее по - лесно. По - вторачени сме в това да имаме, отколкото в това да ни има достойно, и заглушаваме истинската песен в себе си, онзи фин джаз на душите, тара - ра - рамммм, щото по тия ширини джазът не върви...
Я, то се получи и рима, рима като за поп фолк парче: "по тия ширини, джазът не върви...". Приятно гледане! Надявам се да се влюбите в Марчела, в онази част от нея, която все още живее на село, обича напуканите ръце на майка си, мечтае да стане учителка по литература и сигурно щеше да бъде, просто животът й тук се стече така... та ра ра ра...
Здрава Каменова
Усилията да стигнеш от малкото село до големия град са ми до болка познати. Пътят от погрешния избор до погубването е белязан от протяжни отглагания. "От Нова година...", "от рождения ми ден...", "от понеделник...". Докато един вторник се събудиш на дъното. Коя е онази невидима сила, която ни изправя и ни вдъхва ново начало? И ни внушава, че за да продължим напред, трябва да забаравим препънидумите бях и ако. Да заредим в компаса съм и мога! Тогава ще осъзнаем, че няма вчера. И утре няма. Има днес!
А Марчела... е бонбон!
Емил Бонев
