Джими с бялата фланелка

Авторският спектакъл - комедиятa "Джими с бялата фланелка" на актрисата Людмила Сланева е за всички почитатели на живота, които вярват, че разходката по ръба на бръснача, предлага най-малкото хубава гледка. А най-много - огледало с обратно виждане. Ако се сетиш да гледаш в огледалата. Има ли неопровержима истина живота? Една ли е? Открита и споделена ли е?

Колко често сте си говорили наум със спомените си и защо Вирджиния Улф отива на къмпинг - на всички тези въпроси ще отговори от сцената на Comedy bar Happy (Сатиричен театър) актрисата Людмила Сланева.

Миксът от класическа комедия с Луи дьо Финес и чувствителността на Били Айлиш проговаря в провокативен спектакъл, в който очертанията на реалността ще напомнят за прочутата "червена стая" в сериала на Дейвид Линч - "Туин Пийкс".

Разностранният талант на Люси Сланева се развива в много посоки през годините, благодарение на вродената й способност да се впуска в разнообразни арт провокации. Актриса, певица и пишещ човек, в творческата си биография Людмила Сланева ще добави и сценичната комедия "Джими с бялата фланелка". На сцената на "Сатиричният театър" оживява един спектакъл, роден от провокацията да споделяш честно.

"Всичко започна от едни чути от мен истории, които разказах на режисьора. Всъщност, режисьорът е сценарист по професия и професионално се занимава с истории. Един ден ми звънна и ме попита дали ще пиша нещо или той да почва. От неудобство и респект към него, надрасках някаква рамка и пратих. Той се смя още повече от първия път и съвсем на игра поговорихме за разширяване на разказа.

Тук някъде се заиграх като дете. Като във всяка истинска игра не мина без драма - в пиесата говоря за себе си, нямам герой, зад който да се крия. В спектакъла присъстват много от моите несъвършенства и лудости без да е нарочно. Напротив. Иска ми се да съм по-съвършена версия на себе си. Но не съм. Поне не в епизода на тази пиеса. Да напиша и да изиграя това ми дава възможност да нямам форма, тъй като трябва да забравя какво знам за себе си. Да нямаш форма, означава да споделяш съдържание.", споделя Люси.

В сценичното приключение на Люси Сланева се включват хора, с които обича да работи - такъв е режисьорът Емил Бонев, китаристът - Ташо Колев от Jeremy?, който прави аранжименти за две китари, които ще чуете на живо и сценографката Елица Георгиева - "модерна и лека като графика на Пикасо". С този артистичен, приятелски кръг, Люси Сланева се отправя на пътешествие към онова заветно място, където има шанс да се срещнем един с друг чрез споделянето.

"Тази пиеса можеше да се казва "Животът е хубав". Можеше да се казва и "Вирджиния Улф на къмпинг". Името й сега е "Джими с бялата фланелка". Елате да ви разкажа защо. Мисля, че е забавно, честно и чувствително представление. Мисля, че ще изненадам зрителя с едно лице, което не съм показвала. Моите учители - Крикор азарян и Тодор Колев знаеха, че съм комедийна.

Разсмивала съм самият Тодор Колев не веднъж. Но в последствие, ролите в които бях разпределяна бяха предимно драматични. Сега, когато жанровете в театъра се смесват и губят очертания, се чувствам много по-комфортно, много по - възможна"... казва Люси Сланева.

Емил Бонев, режисьор: "Този текст го изсънувах в бяло, докато го четях. Като се събудих и видях спектакъла, усетих доброта. А Людмила ? Тя е бяла и добра. Понякога"