Декалог на тревогата

"Декалог на тревогата" е партньорски проект между ТР "Сфумато" и Националния театър на Люксембург в рамките на "Катастрофа" - мултинационален творчески проект, иницииран от UTE (Съюз на театрите на Европа), за периода 2022-2023 г. Той продължава в действие стратегията на театралната работилница, развива реално основните цели и функции на нейното съществуване в рамките на специфични модели, методики и практики на лабораторията.

През етапи на международно ателие в София с разноезична трупа от десет актьори, отворено за публика; превръщане на ателието в спектакъл и премиерни представления в Люксембург; участие на "Декалог на тревогата" във фестивал на целия проект "Катастрофа" в Порто, Португалия и последваща мрежа на разпространение във фестивали и турнета в европейски театри - проектът надгражда мащабна културна стойност; вписва постиженията на българската театрална мисъл в световната културна картина, обединява творчески енергии на млади артисти и опитни професионалисти; отваря диалог с разноезична нова публика, работи за смислен и одухотворен живот на човека от ХХI век в контекст на кризи от всякакъв род.

В контекст на загуба на ценности, резигнации по отношение на духовни бази и културни натрупвания - проектът има приносно значение за стимулиране на публичния диалог за възвръщане на чувството за смисъл в човека. Ефект на реверберацията - чрез включване участие на театрални студенти и на студенти хуманитаристи и на публики във всички етапи на творческата "експедиция" - ще провокира и породи "щафета" от последващи идеи и акции по най-тревожните екзистенциални теми днес.

Проект "Катастрофа" е замислен от правещи театрали и в това е неговата сила. Мощна тема, ясно конструиран замисъл, отворено пространство за създаване и перспективни маршрути за разпространение. За нас най-пагубната катастрофа е амнезията за ценности и културни натрупвания. "Декалог на тревогата" събира правещи и мислещи театрали - убедени, че паметта е същински "Ноев ковчег", който пренася ценности през потопа на амнезиите.

През театъра на Треплев от Чеховата "Чайка", който извежда сцената като мета-пространство от задушаващата бутафория на уподобителния театър - към нови измерения на поетичното - ще събудим за живот десет текста - с десет актьори - в десет представления. Многоглас на шест езика върху Чехов, Платон, Софокъл, Калдерон, Бюхнер, Достоевски, Мюлер, Селин, Ани Илков, Арто, Цветаева, Елиът.

Възнамеряваме оста, която пронизва текстовете и предопределя последователността на точния текст в точния момент, да бъде в посока на изход отвъд катастрофата. През големите истини-прозрения-предупреждения към днешния човек. Срещу забравата, срещу изчезването на духовните съкровища, без които човекът не е цял.

Представяме си живо, умно, неочаквано "разиграване тук-сега"; реконструиране на фрагментите в едно тотално театрално зрелище, в което не ние събуждаме за живот големите текстове, а те нас ни "отключват" - зареждат с енергия и смисъл.

Силните текстови съдържания провокират откриване на нов "театрален текст" - неповторим образен и визуален пластически език, "нови форми" на театъра като живо изкуство, които не са самоцелни, а провокират друго мислене за значението на изкуството като човекознание и артистично послание към днешния човек. Артистизмът като духовна енергия, която завръща "чувството за смисъл", про-вижда изход от кризата. Силно днешно звучене на класически текстове. Събиране на "тук-сега" с "там-някога". Театърът като надреалност, която осмисля и обогатява реалностите.

Маргарита Младенова и Иван Добчев