Сценична адаптация: Маргарита Младенова
Сценография: Ивайло Николов
Музика: Христо Намлиев
В ролите: Албена Георгиева, Антонио Димитриевски, Вяра Миланова, Димитър Крумов, Иван Николов, Лора Тенчева, Мартина Пенева, Мартин Проданов, Надежда Колева, Преслав Търпанов, Рашко Младенов, Стефани Андонова, Цветан Алексиев
За постановката
Сред кресливото говорене и нищонеказване - поезията на Цочо Бояджиев е жива вода, в която да утоли жаждата си тревожният дух на човека. Умът да слезе в сърцето, да се довери на болката, да я приеме като своя участ, защото тъкмо тя - човешката болка, поражда "проклетите" въпроси, разголва смисъла на съществуването.
От години нашият театър търси в голямата поезия драматургиите на смисъла, създава спектакли-зони, в които сталкери са поетите, търси форма на друг живот, който събира тук-сега и там-винаги, играта и не-играта, възникването на артистичния импулс като духовен; открива начини "мисълта да се вижда", както казва А. Арто. През поезията счупената чаша да стане отново цяла, да се усетим като "току-що сътворени", макар да сме за малко тук; да отворим монолозите си към диалог с другия (по Сократ) и да заобичаме този друг "поне толкова, колкото обичаме себе си".
Маргарита Младенова
