Валдрин Лука, бивш косовски министър: Образованието не гарантира успех, нужно е да се наслаждаваш на живота

Валдрин Лука, бивш косовски министър: Образованието не гарантира успех, нужно е да се наслаждаваш на живота

Валдрин Лука по време на дискусия в София за 30-ата годишнина от създаването на Американския университет в България, 16 септември.
Валдрин Лука по време на дискусия в София за 30-ата годишнина от създаването на Американския университет в България, 16 септември.
Някои идват в България по работа, други - по любов, но не всеки може да се похвали, че връзката му с нея е започнала с курс по английски език. Бившият икономически министър на Косово Валдрин Лука е в този кратък списък.
Когато Лука вдига телефона, е на 7 часа разлика от София - в Бостън - за срещи с клиенти. Комуникационната платформа, чийто директор за растежа е Лука, Solaborate, е с централа в Калифорния, но създателят ѝ е от родното Косово, където е и центърът за глобалните ѝ операции. Компанията със 150 служители в Косово (които ще станат 200 до края на годината) се занимава с различни способи за връзки между клиенти и потребители в различни сфери, но Лука без колебание се спира на една, попитан как би обяснил на двамата си синове какво работи - опитва да дигитализира здравната система с технологии на най-високо ниво и да осигури възможност за добро здравеопазване на места, които обикновено се посещават от доктори за няколко часа, един или два пъти седмично, обяснява за "Дневник".
"Искаме смарт клиники във всяко село, така, че гражданите да могат да се консултират с доктор, да вземат диагнози, рецепти на едно място, без да ходят до болницата в града." Това решение би било добро и за хора с хронични заболявания, и то не само в хода на пандемията. Те трябва да могат да получат мониторинг на състоянието си у дома и доктор - в телевизора си за консултация. Дигитализация на болнични стаи също е част от бизнеса и в нея Solaborate действа и на американския пазар.
Преди тази мисия Лука е на друга - политическа - основите за която са положени години в България години преди началото ѝ.
Роденият в Гякова (южно Косово) Лука се мести в Тирана със семейството си през 1988 г. - заради конфликта със Сърбия. Именно връщането му в Косово отваря пътя за първата среща с Американския университет. Тя е продиктувана от обстоятелствата - сблъсъкът с Белград срива образователната система. Образованието на майчин език на практика е незаконно от 1991 г., когато режимът на Слободан Милошевич премахва дългогодишни привилегии. Няколкостотин хиляди албанци остават извън образователната система, а за тях училището - в частни домове, мазета и офиси - е почти конспиративна дейност.
Затова в началото Лука отива в АУБ на курс по английски, финансиран от Американската агенция за международно развитие USAID. Обучението продължава само три месеца, но те са му достатъчни, за да вземе решение. "Мястото ми хареса и реших да остана, разказва за "Дневник." Бях кандидатствал и в други университети, но толкова добре си прекарах в Благоевград, имах много приятели, близо до дома и реших, че само тук искам да уча."
От компютрите към икономиката и политиката
Решението се оказва лесно, приемането със стипендия - не толкова. Кандидатства няколко пъти. Прибира се в Косово и подава документи, докато през септември 2002 г. постоянството му дава плодове. Следващата трудност е да разбере какво иска да прави: от инженер той прехвърля предпочитанията си към работа, която изисква повече взаимодействие с хора. След първия семестър се отказва от курсовете по компютърни науки и се прехвърля в икономика.
Търсех курсовете, които щяха да ми дадат нужното ниво умения как да правя правилни политики и икономика и да ги анализирам така, че да имат възможно най-голямо въздействие върху страната - това оформи фокуса ми върху бъдещето.
Политическото бъдеще обаче не е на дневен ред в началото. Лука си се представя напр. като централен банкер, като отговорен за монетарни политики и стабилизиране на икономиката на Косово (а от завършването му до независимостта остават едва няколко години). Решението му променя поканата, която получава от "известни политици" във вече обявилото независимост Косово през 2009 г. , след връщането си от магистратура по бизнес администрация в САЩ и с опит в базирани в Косово неправителствени организации. Лука, който членува в Новия косовски алианс (партия, основана от политика и бизнесмен, бивш президент и вицепремиер, Беджет Пацоли), не назовава известните, привлекли го към обществения живот.
Опитват да го убедят, че политиката може да е добър начин да помогне. "В началото бях против, но опитах да го гледам непредубедено... Претеглих ситуацията и помислих: добре, да опитам, защо не?" На парламентарните избори през 2010 г., не влиза в парламента, защото квотата за 1/3 жени в парламента размества депутатските мандати. Става съветник в кабинета на индустриалния министър, по-късно - генерален директор на агенцията за насърчаване на инвестициите в страната. Не скрива, че образованието в България му е помогнало да тръгне по този път.
Как се прави държава "от нулата"
"Ето така стана. Опит с частния сектор, политиката, инвестициите, видях как потенциалът на икономиката и публичните политики променя живота на хората, създава работни места, помага на бизнеса да намира нови пазари и да се разшири. Казах си: ако искаш да помогнеш на държавата, ето това е добър начин." Съсредоточава се върху политиката и през 2017 г. става министър за икономическото развитие в кабинета на Рамуш Харадинай. По това време Косово е независимо от под 10 години и проблемът със Сърбия далеч не е единственият му. Най-младата държава в Европа трябва да изгражда институционална инфраструктура, каквато никога не е имала.
Коя е първата крачка на един нов министър в подобна ситуация?
"Трябваше да започнем всичко от нулата - законодателство, полиция, съдилища. Същото бе и с политиките, с начина, по който управляваме публичните компании." Според него решенията от 1999 г. нататък са вземани "на парче, с краткосрочно мислене - само за да се оцелее". Корупцията и шуробаджанащината - тези особености на държавното строителство оставят много предизвикателства за всеки започващ министър.
Той подписва най-голямата сделка за централа на въглища в Косово (страна, богата на ресурси) в момент на силен натиск от ЕС срещу централата и и на силен от САЩ - в нейна подкрепа. И до днес стои зад договора и признава, че "не е на една и съща страна по този въпрос" с правозащитниците. "Управлението на този натиск бе сред най-трудните неща." Подобряването на инфраструктурата - също; отговаря за всички публични компании. "А това означава прокарване на водопроводи до села, подобряване на интернет, на канализацията и всички тези неща, които подобряват живота на хората - особено в отдалечени райони." Истински изпитания се оказват работата по достъп до питейна вода в редица райони или управлението на "Трепча", индустриалния комплекс около най-голямата оловно-цинкова мина в Европа. "Отне време да върнем хора високообразовани от чужбина, за да повишим ефективността им."
Връщането в политиката не е на дневен ред поне за следващите пет години и поне докато с работата си в технологичната индустрия създава работни места. "Но ще стана по-агресивен в политиката, колкото повече остарявам."
Разговорът с Валдрин Лука е част от специалния проект "Уроци за успех" по повод 30 години от създаването на Американския универиситет в България (АУБ). В него ви срещаме с хора, променили "правилата на играта". Те са изявени лидери със социална ангажираност, които се изправят смело срещу предизвикателствата на днешния свят. Общото между тях е, че започват своя път от Американския университет в България и разказват за своите стъпки към успеха, за трудностите, с които са се сблъскали, и за уроците, които са научили.
На всеки един от тях задаваме и по 10 въпроса:
1. По какъв начин студентските ви години повлияха на пътя, по който сте днес?
- Бях в АУБ за първи път през 1999 г. Това беше период непосредствено след войната в Косово, буквално 3 месеца след нея. По това време бяхме изпълнени с омраза и гняв към народа на Сърбия. И все пак, ето ни, в университет, където имаше студенти от всяка страна в региона и трябваше да живеем с това. Трябваше да се оформим по различен начин, за да се съсредоточим върху бъдещето, но без да забравяме миналото.
Бъдещето в моята визия беше в региона на Балканите да се живее щастливо, както живеехме в АУБ. Всички националности, които са имали горчива история, разделени и разкъсани, въпреки това да се забавляват заедно, да учат и купонясват. Тази визия ме оформи през студентските ми години. 20 години по-късно смятам себе си за човек, отворен за сътрудничество както в политическия свят, така и в този на бизнеса. Аз бях първият министър, подписал регионално споразумение в Белград. Първият министър, официално посетил Сърбия. Не би било възможно без цялото преживяване, започнало в АУБ през 1999 г.
2. Как решихте да кандидатствате в АУБ?
- Образователната система на Косово беше напълно унищожена през 90-те години на миналия век при режима на Милошевич. Само основното училище беше законно, така че трябваше да завърша гимназия по време на нощни смени или в частни домове. Същото беше и за университета. След войната всичко беше объркано и в тази среда не можеше да се осигури подходящо образование. Междувременно имах няколко приятели на приятели, които бяха в АУБ и го споменаха като възможен вариант. Започнах да копая по-дълбоко и дойде възможност да отида в АУБ за интензивен курс по английски език от септември - декември 1999 г., финансиран от USAID. Междувременно разглеждах възможности в чужбина, особено в Обединеното кралство. Но като имах незабравимо преживяване през тези 4 месеца, реших, че единственото място, което искам да уча, е АУБ.
3. Кой е преподавателят, оставил най-голям отпечатък върху вас?
- Няколко преподаватели оформиха ориентацията ми и ми оказаха влияние. Но ако трябва да избера един, това би бил Стив Съливан, тъй като той беше най-добрият професор по икономика. Начинът, по който той изнасяше лекции, ме накара да разбирам икономиката по начин, който беше много полезен в кариерата ми.
4. Какъв е най-важният урок, който получихте там?
- Най-важният урок в АУБ беше, че образованието само по себе си не е всичко и не гарантира успех в живота. Въпросът е във всичко друго, от разнообразието до спорта, до други извънкласни дейности, клубове и партита. Да се наслаждаваш на живота, да се свързваш с хора и да гледаш училището е перфектната комбинация, с която да се оформи човек, а това предлага АУБ по-добре от всеки друг университет навсякъде.
5. Какъв си представяхте, че ще станете, когато започвахте да учите в университета?
- Исках да бъда инженер, компютърен учен, когато отидох в АУБ. Всъщност започнах първия семестър, като имах курсове като въведение в програмирането. Но хоризонтът ми се отвори още повече през този семестър и исках да бъда фокусиран повече върху хората, по-голямата картина, социалните въздействия и промените, така че промених посоката към икономика. И когато започнах да уча, усетих, че съм вдъхновен от някои от най -добрите икономисти в света и как те оформяха цели държави. Библиотеката в АУБ, която е още една причина да обичам АУБ, ми помогна да се разровя по-дълбоко в различни икономически теории.
6. Как се измерва успехът в живота?
- За мен успехът в живота е пълноценен живот. Аз лично се чувствам пълноценен, когато имам шанс да помогна на хората и да променя живота им завинаги, било чрез създаване на работни места или подобрения в инфраструктурата, като например осигуряване на основни нужди като питейна вода или подходящи санитарни условия. Имах възможност в живота си да направя това за много хора чрез различни инвестиции и политики, които предприех като министър на икономическото развитие на Косово.
Освен да помагаш на хората, успехът в живота е и да имаш щастливо семейство. В днешния ни интензивен работен свят ние сме склонни да оставяме семействата си настрана и да се съсредоточаваме върху кариерата.
7. Кои са трите урока, които научихте през последната година?
• Успехът не идва за една нощ. Това изисква упорита работа и постоянство.
• Мрежата се подценява. Във всички мои кариерни пътища именно мрежата ми от хора в АУБ и другаде ми даде тласък да бъда една крачка напред.
• Намерете щастието в малките неща и не се влияйте от щастливия живот в социалните мрежи.
8. Коя е книгата, която ви се иска да бяхте прочели в университета?
- Иска ми се да да бяхме напътствани да четем повече книги за саморазвитие, които формират навици. Това е много важно за успеха на човек, но така и не му давахме тежест.
9. Ако можехте да разрешите един проблем в обществото, кой щеше да е той?
- Равен достъп до висококачествени здравни грижи, използващи технологии. Имаме голямо разминаване между живеещите в градовете и тези в селските райони. Голямата разлика в качеството на публичните и частните услуги. Това трябва да се промени.
10. С какво мислите, че бихте се занимавали след 10 години?
- Оттеглил се от работа на пълен работен ден и работещ по мисии, които променят живота на хората, като например подобряване на достъпа до образование за бедните.