През последните 10-15 години в световната лека атлетика се разпространи изключително неправилното схващане, че чернокожите състезатели са по-добри от белите. Изхождайки от някои временни постижения на чернокожите, поддръжниците на тази теория лансираха версията, че превъзходството им се дължи най-вече на генетичните предимства и по-силна физика.

Световните финали в Едмънтън и бягането в 100-те метра за жени опровергаха напълно тази теория и показаха, че подобно междурасово разделение е съвършено неправилно. Резултатите са категорични - от трите най-бързи жени в света две са от бялата раса и една е чернокожа. Победата на Жана Пинтушевич-Блок и третото място на Екатерини Тану показаха, че състезателите от черната и бялата раса могат да бягат еднакво бързо - така, както беше преди години.

Победата на Пинтушевич се дължи и на отличните условия за подготовка, с която тя разполага. Въпреки че е състезателка от страните от бившия СССР, украинката живее в Америка при своя съпруг и треньор и ползва ред предимства както на материалната база, така и на научния напредък. Не може да става и дума за допинг, понеже тя е състезателка от доста дълго време и знае какви медикаменти може да се приемат и какви не.

В тази връзка е редно да се спомене, че сред най-бързите жени на планетата се нарежда и нашата състезателка Петя Пендарева, която е фаворитка в бягането на 60 метра и е по-добра от всички чернокожи спринтьорки в тази дисциплина. Много се дискутира липсата й на световните финали, което се дължи на това, че Пендарева не е в най-добрата си форма и едва ли щеше да постигне прилягащите й резултати.