Поредната треньорска смяна е най-обсъжданата тема в най-стария столичен клуб "Славия". Този път жертва е младият специалист Кирил Качаманов, който реши да подаде оставка след загубата от ЦСКА с 5:0.

Статистиката сочи, че треньорите на "Овча купел" се сменят средно на седем месеца, каквато е практиката и в повечето български отбори. Честите рокади в клуба започнаха още след спечелването на шампионската титла през 1996 г. През есента на същата година бе уволнен Стоян Коцев и на негово място дойде Ради Здравков. Само след четири мача обаче специалистът бе принуден да напусне, като на треньорския пост застана Георги Харалампиев. През март 1997 г. той бе отстранен по не съвсем коректен начин. Постът бе зает от Наско Сираков, който се задържа цяла година като треньор на "Славия". През 1998 г. ръководството на клуба върна Стоян Коцев, но през есента на 1999 тактично бе отстранен и мястото му бе заето от помощника му Мирослав Миронов. Треньорът класира отбора на шесто място, но преди новото първенство ръководството на "Славия" доведе югославския специалист Жарко Оларевич. След изключително слаб есенен полусезон и той бе принуден да подаде оставка, а на поста го смени досегашният треньор Кирил Качаманов. Мотивите за треньорските рокади винаги бяха слабата игра на отбора, за което по правило е отговорен треньорът.

Прави впечатление обаче, че независимо от смяната на треньорите, ситуацията в "Славия" по никакъв начин не се промени за този период от време. Това означава, че едва ли треньорът е проблемът в клуба, още повече че основното ядро футболисти и досега е непроменено. Публична тайна е, че ръководителите в "Славия" лобират за различни т. нар. свои играчи, които трябва да играят непрекъснато в основния състав. В противен случай треньорът може да изпадне в немилост. По този начин обаче много качествени футболисти не играят постоянно, което води до дрязги в отбора. Единственият начин да бъде решен проблемът е треньорът да получи пълен картбланш за работа. Тогава и резултатите няма да закъснеят.