В средата на юни трябва да стане известен шампионът в най-силната баскетболна лига на света - Националната баскетболна асоциация на САЩ и Канада (НБА). След края на редовния сезон отборът, който иска да стигне до успеха, ще трябва спечели в започващите на 20 април плейофи поне 15 мача (една серия "три от пет" и три серии "четири от седем"). Тази година сред фаворитите е и младият отбор на "Далас маверикс". Вчера в. "Ди велт" публикува интервю с една от звездите на "Далас" - германецът Дирк Новицки.

Г-н Новицки, каква е ситуацията в "Далас" малко преди началото на плейофите?

До момента сезонът протича чудесно. Опитваме се да спечелим титлата в дивизия Среден Запад, но това ще бъде много трудно. Всички отбори, които ще срещнем в оставащите мачове, са сред първите в своите дивизии. За съжаление наскоро загубихме срещу "Лейкърс" и "Сан Антонио", но ще бъде много добре, ако останем начело в Среден Запад. В такъв случай определено ще можем да се представим силно.

Отборът е много млад, но почти не отстъпва на най-добрите. С какво обаче остават по-силни отбори като "Лос Анджелис лейкърс"?

Да го кажем така: те все още са световни шампиони. И през миналото първенство загубиха мачове през редовния сезон, но когато се стигна до плейофите, разбиха всичките си съперници.

Собственикът на вашия клуб - Майк Кюбън, направи много, след като купи "Маверикс" в началото на 2000 г. Негова ли е заслугата за големия възход на отбора?

Това, което Майк направи за "Маверикс", е невероятно. Той иска да ни осигури всичко възможно, за да може да се концентрираме единствено върху баскетбола. Вече играем в една от най-модерните зали в цялата лига, тук всичко е на най-високо ниво. Трябва само да се огледаш, в съблекалните са поставени видеорекордери и DVD-плейъри. Имаме собствен готвач, който след тренировките и мачовете готви за нас. Да не говорим за новия ни частен самолет, който предлага пълен комфорт. От тази година имаме и консултант по храненето, струва ми се, че сме единственият отбор с такъв специалист в лигата.

През четвъртата година от кариерата ви в НБА сте една от големите звезди. Можете ли все още да ходите по улиците в Далас, без да ви познаят?

Не, това вече е невъзможно. През първата година се случваше понякога, но в момента "Маверикс" са най-обсъжданата тема в Далас. Особено откакто хокейният "Старс" и отборът по американски футбол "Каубойс" не са толкова силни. Тук всеки говори за нас, от една страна, това е супер, но понякога ти се иска да можеш да останеш незабелязан.

Славата има и неприятни страни.

Да, например историята, че имам връзка с Гери Халиуел. Не мога да повярвам, че на някого му е хрумнало подобно нещо. Беше доста смешно, исках да погледна спортните новини в телетекста и изведнъж виждам името си - чувството беше доста странно. Но когато си публична личност, не си защитен от подобни неща. Всичко, което можеш да направиш, а да приемаш нещата с чувство за хумор. Ако ударите са под кръста, се налага да се защитиш.

Каква промяна забелязахте у себе си през изминалите години? Наскоро подписахте договор за шест години на стойност около 90 милиона долара.

Човек непрекъснато остарява и узрява, дори и върху игрището. Но вътре в себе си аз все още си оставам дете. Не се чувствам като възрастен човек. Тук ни спестяват много от проблемите, но за някои неща все пак трябва да се грижиш сам. Мисля, че за четирите години пораснах малко - не особено, но все пак малко. А парите ще получа едва през следващата година. За мен нищо не се е променило, аз не съм играч, който ще каже: "Вече подписах договора и занапред няма да върша нищо-" Искам да използвам потенциала си докрай, да продължавам да работя върху себе си и да ставам по-добър с всяка изминала година.

След като бяхте избран от "Маверикс" в драфта, не искахте да играете в НБА, а предпочитахте да останете в Европа. Тогава треньорът Дон Нелсън дойде лично в Германия. Какво каза той, за да ви убеди да заминете?

Той просто ми говори дълго и каза, че преди да взема решение, трябва да отида и да видя всичко. Бях настроен доста скептично, но заминахме за САЩ и там наистина бях впечатлен. Организираха барбекю в неговия дом, после дойдоха и някои от играчите като Майкъл Финли и Стив Неш и се запознах с тях. Всички бяха много мили и много ми помогнаха. Те казаха: "Ела и просто опитай" и сега аз много се радвам, че се осмелих да го направя. В Германия имаше хора, които смятаха, че за мен е прекалено рано. Аз самият обаче не си представях какво конкретно мога и искам да постигна. Исках само да свикна с обстановката и да видя как ще протече първата година. Затова първата година беше и най-важната, защото опознах всичко и се почувствах малко по-уютно.

Бихте ли определили историята си като баскетболна приказка?

Да, мисля, че може да се гледа на нещата и по този начин. Невероятно е, че всичко се подреди толкова добре. Че срещнах Холгер Гешвиндер само на 16 години, а още на 13 имах нужния треньор, който винаги ме поставяше да играя крило и не ме ограничаваше само под коша. После дойде и цялата история с откриването на таланти в Сан Антонио, която също премина отлично. Сега трябва да призная, че всичко се разви перфектно.

Как си представяте идеалното продължение на своята кариера?

След като изпълних голямата си мечта да играя в Мача на звездите, ми остава единствено да спечеля титлата. Всеки спортист иска да бъде най-добрият, а за това е нужно да станеш и шампион. Има толкова суперзвезди, които нямат шампионски пръстени и в края на кариерата им липсва нещо важно. Те никога не са го постигали и затова ще бъде чудесно, ако получа този пръстен.

Дали може да се случи още тази година?

Смятам, че имаме потенциала за това. През този сезон победихме всички, дори "Лейкърс" и "Сан Антонио". Защо да не бъдем нахални и да кажем: "Ние сме сред най-добрите!"