Резултатът от приятелската среща с Мексико, която се играе рано сутринта в четвъртък на "Джайънтс стейдиум" в Ню Джърси, по никакъв начин няма да се отрази на състоянието на българския национален отбор. Основният фактор, който определя представянето на тима в последните четири години, е финансовото състояние на БФС, което в момента е изключително лошо. Обективните причини за това са отсъствието на България от европейски и световни футболни първенства в последните години. Именно класирането на тези форуми формира най-солидното перо от бюджета на БФС, а двата последователни неуспешни опита да попаднем сред финалистите на Евро 2000 и Мондиал 2002 ни извади от схемите за разпределение на средства от ФИФА. За класирането на световното първенство в Япония и Корея тази година футболната централа щеше да реализира приход от близо 3.5 милиона долара. Тази сума можеше да стане и по-голяма в зависимост от представянето ни на финалите. Например БФС получи 200 000 швейцарски франка повече заради комерсиалния успех на световното във Франция през 1998 г. и изплати премии за класирането на отбора в размер на един милион долара.

Със сигурност голяма част от очакваните 3.5 милиона щеше да бъде изразходван отново за националния тим. По предварителна информация обещаните премии на футболистите бяха 1.2 милиона долара. Горе-долу толкова са и разходите за участие на мондиала, което означава, че поне 1.1 милиона долара щяха да останат в касата на БФС.

Първите индикации за предстоящата финансова криза направи финансистът на футболния съюз Тодор Пеев веднага след световното първенство във Франция. Тогава той заяви, че положението на БФС ще се влоши много, ако националният тим не се класира на Евро 2000, както стана впоследствие.

Липсата на средства принуди БФС да намали таксите за повикване на състезатели за срещите на националния тим от 1000 долара на 800 лева. В същото време селекционерът Пламен Марков няма възможност да наблюдава на живо играещите в чужбина състезатели за разлика от предшественика си Стойчо Младенов.

При такова стечение на обстоятелствата остава да се разчита на приходите от телевизионни права и спонсорство. Големи суми от тв права се получават само ако националният отбор играе срещу Англия, Германия, Испания или Италия, тъй като за излъчването на тези срещи телевизиите плащат повече. В последните четири години България само веднъж е играла с такъв отбор през 1999 г. - Англия. Изключение прави евентуалната контрола с Германия, планирана за август, която може да влее пари в касата на футболната централа - сумата варира от 700 000 до 1 милион долара в зависимост колко телевизии ще пожелаят да я излъчат. Правата за срещите на националния тим от 1998 г. са собственост на УФА, след като изтече договорът с швейцарската компания Це Ве Ел.

Сигурните приходи са единствено по спонсорските договори с компанията за спортна екипировка "Пума" и пивоварна "Каменица". Споразумението с "Пума" включва още един квалификационен цикъл и е до края на първенството в Португалия през 2004 година. Според представителя на фирмата Мартин Боеун всяка година БФС получава шестцифрена сума, екипировка и бонуси за всички национални отбори. Факт е, че българският национален тим изигра голяма роля за връщането на "Пума" на световната футболна сцена. Такова е мнението и на Боуен. Победата над Германия в София с 3:2 в квалификациите за Евро96 всъщност бе успех на "Пума" над "Адидас".

Рекламният договор с "Каменица" АД изтича есента на тази година, но има вероятност да бъде продължен. По него БФС е получил 1.3 милиона лева. Въпреки некласирането на България на Мондиал 2002 маркетинговият директор на "Каменица" Димитър Стойчев заяви пред вестник "Капитал", че пивоварната възнамерява да продължи сътрудничеството си с БФС.

Известни средства футболният съюз получава от генералния спонсор на Висшата лига - "Мтел", и от УФА за правата на срещите от вътрешното първенство (за излъчване на мачовете от шампионата взима 500 000 долара годишно).

Липсата на лични спонсорски договори на националните състезатели влияе върху мотивацията им да приемат покани за срещите на представителния тим. Именно договорът на Христо Стоичков с "Пума" повлия на решението му да се върне в националния отбор по време на квалификациите за световното първенство във Франция.

Именно празната каса принуди ръководството на БФС да организира контролни срещи на националния отбор със съперници, които са склонни да платят, за да играем с тях като гости. Такъв е настоящият случай с мачовете срещу Еквадор и Мексико в рамките на един месец. Приходът от тях според финансиста Тодор Пеев едва ще стигне да се покрият разходите по пътуванията на тима до Ню Йорк, като общата сума не надхвърля 70 000 долара.

Не е маловажен фактът, че България не разполага със специализирана спортна база за подготовка на представителния отбор, каквито имат водещите футболни сили. В последната година и страните, които са доста по-назад по успехи от нас, започнаха да изграждат такива бази, което се вижда от проектите, с които кандидатстват за финансова помощ от ФИФА по програмата "ГОЛ". Изключение е частната база в Трявна, която БФС ползва за подготовка на юношеските национални формации.

Слабата посещаемост на срещите на българския отбор от последния квалификационен цикъл (на първия мач с Чехия на "Георги Аспарухов" имаше само 3000-4000 зрители, а най-посетеният двубой бе този миналото лято с Дания - 20 000 души на "Българска армия") сочи, че БФС не може да очаква големи приходи от продажба на билети. В Германия решават този проблем, като провеждат срещите на националния отбор в различни градове и по този начин си осигуряват пълен стадион. В България това е невъзможно, тъй като стадионите в Стара Загора и Пловдив, където има най-голяма посещаемост, не са лицензирани от ФИФА и УЕФА.

Върху състоянието на българския национален отбор оказва влияние и честата смяна на националните селекционери. От 1998 г. досега са се сменили четирима - Бонев, Димитров, Младенов и Марков. Националният тим на Румъния, който също не успя да се класира за световните финали тази година, е бил ръководен от четирима специалисти - Бьолни, Йеней, Хаджи и Йорданеску. За сравнение бронзовият медалист от последното световното първенство - Хърватия, е сменила само двама треньори - Блажевич и Йозич, финалистът на предстоящото първенство и четвъртфиналист от последното европейско Турция също е имала двама наставници - Денизли и Гюнеш. Финалистът на мондиала Словения има само един треньор в последните години - Сречко Катанец.