На десетите световни финали се стига до нов триумф на домакините в турнира, който бележи началото на ерата на "тоталния футбол", въведен от "Аякс". Холандците с блестящия Йохан Кройф, Йохан Неескенс, Джони Реп и Рони Рензенбринк в състава си демонстрират невероятна игра, като побеждават с 4:0 Аржентина и с 2:0 Бразилия, но не успяват да преодолеят ФРГ на финала и губят с 1:2, като отново Герд Мюлер отбелязва победния гол за домакините. След колебливия старт в шампионата германците стигат до крайния успех за "своята" световна купа. На финала, водени от "Кайзер" Франц Бекенбауер, те са в най-добрата си форма и надделяват срещу фантастичния холандски отбор. В отбора личат още имената на вратаря Сеп Майер, Берти Фогтс, Волфганг Оверат, Ули Хьонес, Паул Брайтнер и Мюлер.

Турнирът бележи и първите излъчвания на мачовете с цветна картина по телевизията. Спечеленият от Бразилия завинаги трофей "Жул Риме" е заменен с нова солидна златна статуетка на скулптура Силвио Гацаниджа, известна като Световната купа на ФИФА. За пръв път домакините не откриват турнира, а първият мач е между носителя на трофея Бразилия и Югославия.

Преди това обаче ФРГ губи изненадващо в първия си мач срещу съседите от ГДР с 0:1 пред 59 000 зрители в Хамбург. Срещата е без значение, но въпреки това Бекенбауер свиква спешно съвещание, а след това обяснява по телевизията причините за неуспеха. Кайзера, който е капитан на отбора, дори е помолен от другите футболисти да поиска от треньора Хелмут Шьон да направи промени в състава и тактиката. Мерките явно дават резултат, защото 20 години след "Чудото от Берн", когато Западна Германия сензационно побеждава супертима на Унгария на финала, германците поднасят втората голяма изненада и вземат втора титла след победа срещу считаните за фаворити холандци.

Шотландия единствена от всички участници не допуска загуба в групата си, но въпреки това не стига до втората фаза. Рекордът за участници в квалификациите отново е подобрен - 98 отбора. На турнира дебютират ГДР, Хаити, Австралия и Заир, но отсъстват Унгария, Испания, Франция и шампионът Англия, а СССР отказва да играе срещу Чили по политически причини.

Изненадата на турнира е талантливият полски отбор, който завършва трети, а нападателят Гжегож Лато става голмайстор на първенството със седем попадения. В 38 мача са отбелязани общо 97 гола, средно 2.55 гола на мач. Гол номер 900 на финалите вкарва аржентинецът Ектор Касимиро, а най-резултатен отбор е Полша (16 попадения). Общо 1 774 022 зрители наблюдават срещите, средно по 46 685 на мача. С хеттрик се отличават Душан Байевич (Югославия) и Анджей Шармах (Полша). След първенството ФИФА за пръв път избира за президент неевропеец, като бразилецът Жоао Хавеланж заменя англичанина сър Стенли Роус, избран през 1961 година.