Братята Карл и Тео Албрехт са най-богатите европейци
Братята Карл и Тео Албрехт са начело на общо 35-те милиардери в Германия, следвани от наследничката на автомобилния гигант BMW Йохана Квандт с 18.4 милиарда в щатска валута и собственика на търговския каталог OTTO Михаел Ото с 6.5 милиарда в зелено. Немското бизнес издание Manager-Magazin ги нарече некоронованите крале на дисконта - царството на евтините супермаркети.До въвеждането на еврото състоянието на империята им ALDI се изчисляваше на 41 милиарда германски марки.
Въпреки огромното си богатство и вездесъщо присъствие на три континента братя Албрехт са невероятно скромни и дискретни хора. Те от десетилетия странят от публиката и в миналогодишната си класация на богаташите сп. “Форбс” ги представи като две зелени човечета от комиксите. Причината да отсъстват от светския живот е преди всичко страхът им да не станат отново жертви на отвличане. На 29 ноември 1971 г. Тео Албрехт беше отвлечен от адвоката Ханс Йоахим Оленбург и съучастника му Паул Крон и освободен срещу откуп от 7 милиона марки. Две години по-късно похитителите са заловени и изправени пред съда в Есен, където излежаха осемгодишни присъди, но половината от откупа така и не беше върнат. Оттогава от време на време милиардерът може да се види само на любителски голф турнири.
Осемдесет и две годишният Карл Албрехт и две години по-малкият му брат Тео са родени в бедно работническо семейство. Баща им изкарва прехраната на фамилията като миньор, по-късно работи в хлебозавод. Парите не стигат и майка им решава да отвори магазин за хранителни стоки. В него по-младият Тео се учи на търговския занаят, а брат му чиракува в магазин в Есен. След войната те поемат семейното магазинче с търговска площ 35 кв. м. Когато събират малко пари, откриват втори по-голям магазин в есенския квартал “Шонебек”. Експанзията им продължава и до 1950 г. създават верига от 13 магазина за хранителни стоки, които през 1960 г. стават вече 300, а оборотът е около 90 милиона германски марки.
Шеметният им възход идва с раждането на революционната за времето си идеята за discount супермаркети, където се продават хранителни продукти и стоки за бита на много ниски цени. Оттам води началото си и името на търговския концерн - ALDI е съкращение от ALbrecht и DIscount. Концепцията е проста и находчива - целият асортимент от стоки е драстично ограничен, като в него остават или се добавят само продукти, които при определен минимален оборот имат висока обращаемост. Освен това от асортимента отпада всичко, което е скъпо или е свързано с излишни разноски. В скромния интериор на магазините липсва пищна декорация и луксозно обзавеждане, собствениците се отказват от скъпа реклама и пресни стоки, чието доставяне ги оскъпява. Пести се и от наемите, като търговската площ се редуцира до разумния минимум. Реализираното по този начин намаляване на разходите се трансформира в ниски цени на стоките за крайния потребител.
Пестеливостта на братята Албрехт е пословична. Говори се, че в огромното си имение Тео Албрехт държал на склад за черни дни десет цистерни с един милион литра петрол, а когато влизал в помещение, най-напред угасял осветлението, за да провери дали не може без него. Но не толкова скъперничеството му го е направило милиардер, колкото затварянето на веригата от изкупуването на едро, склада и продажбите на дребно.
Първият супермаркет ALDI е открит през 1962 г. в Дортмунд. Почти едновременно с откриването на веригата двамата братя решават да воюват на два фронта в името на общата победа. Те разделят филиалите на предприятието по условната граница р. Рур, като Тео Албрехт поема управлението на северната верига ALDI-Nord, а Карл Албрехт - на южната ALDI-Sьd. След по-малко от десет години фирмата се разраства до 600 филиала в над 300 германски града. През 1980 г. броят на филиалите е вече 1800, служителите на фирмата - 8 хиляди, а оборотът стига до кръгло десет милиарда марки. Невероятният стопански растеж дава на братя Албрехт огромна власт на пазара. С желязната хватка те успяват да принудят доставчиците си да им предложат най-изгодните цени, освен това включват в асортимента собствени марки, които им доставят по тяхна поръчка най-реномираните немски производители. Големият скок в печалбите на предприятието е през 1990 г., когато след обединението на Германия годишният оборот се повишава с фантастичните 200 процента. Успехът на ALDI в Германия дава възможност за глобална експанзия, която братята стартират от Белгия с веригата магазини Lansa, после откриват в Холандия веригата Combi, в Австрия - Hofer. След Франция и Великобритания ALDI заемат позиции в Австралия и САЩ. През 1997 г. групировката обхваща около 4500 магазина и става петото по големина европейски търговско предприятие с годишен оборот от 30 милиона марки. В момента ALDI отстоява водещата си позиция в Европа, генерирайки печалби до 2.80 евро на всеки 100 евро оборот, като средната печалба се изчислява на около 0.80 европейска валута.
Успехът се дължи на стегната организация, като всеки мениджър на фирмата е юридически самостоятелен и участва в събранията на изпълнителните директори, които информират управителния съвет за дейността, а той определя насоките на бъдещото развитие. Междувременно основателите на ALDI се оттеглиха от оперативния “гешефт”, но успяха да запазят търговския гигант като семейна собственост чрез сложна мрежа от всевъзможни холдинги и фондации. За разлика от брат си Карл Тео все още не е определил наследника на милиардите му, но има дялово участие в многобройни компании, вкл. американската верига Albertsonґs.