В средата на миналата седмица мениджърът на "Лийдс" Тери Венебълс се ужаси от възможността неговият тим да играе в София мача си срещу "Апоел" (Тел Авив) от турнира за Купата на УЕФА. Специалистът даде интервюта в британския печат, в които повтори няколко пъти "Don't send us to Sofia!" ("Не ни изпращайте в София"), очевидно притеснен от събитията в мача ЦСКА - "Блекбърн Роувърс" (3:3). Аргументите на бившия наставник на английския национален отбор опираха най-вече до изключително враждебното отношение на българската публика спрямо сънародниците му от "Блекбърн" и съдийската бригада.

Ден по-късно европейската футболна централа УЕФА разгледа инцидентите на стадион "Българска армия" и отложи крайното си решение за случая, като изиска събиране на нови доказателства. Обвиненията срещу привържениците на ЦСКА са в непристойно поведение, обстрелване с предмети на съдийската бригада, както и расистки обиди по адрес на чернокожия Анди Коул от "Блекбърн". За подобни нарушения два клуба - "Утрехт" (Холандия) и "Динамо" (Тбилиси, Грузия) бяха наказани да играят пред празни трибуни, а югославския "Сартид" (Смедерево) бе глобен за непристойно поведение на зрителите спрямо състезателите на английския "Ипсуич таун".

Впрочем случаят с ЦСКА и останалите клубове е само част от последните подобни прояви, които накараха УЕФА още в четвъртък да изработи спешно програма за борба с расизма и ксенофобията по стадионите. Два дни по-късно обаче избухна поредният скандал, този път на мача Словакия - Англия (1:2) в Братислава. Ядосани от расистките възгласи по адрес на техните футболисти, привържениците на Англия влязоха в ръкопашна схватка със словашките фенове, а след това и с полицията. След този мач мениджърът на английския национален отбор Свен-Горан Ериксон сравни инцидентите в Братислава с тези от стадион "Хейзел", на който 39 души намериха смъртта си през 1985 г. на мача "Ювентус" - "Ливърпул".

Всички тези събития показват новото лице на футболното хулиганство, чието родно място през 60-те години са крайните лондонски квартали. Сега то се обръща именно срещу английските отбори, за които този проблем съществува в сравнително по-ограничен вариант след взетите още преди десет години решителни мерки. Изследванията на проблема показват, че през 60-те и 70-те години хулиганството в Западна Европа и по-конкретно в Англия се е формирало основно около групировките скинхед, докато през 80-те обхваща значителна част от безработните прослойки и дори тръгва към представителите на средната класа. Сред арестуваните нарушители на реда по време на световните първенства през 90-те години и най-вече това във Франция през 1998 г., има хора със съвсем сериозни професии и семейно положение. Патрик Миньон, френски социолог, определя съвременния вид на футболното хулиганство като "група млади хора, които се чувстват добре като единна маса, проявявайки твърдост, расизъм". Според него тази категория хора е "отворена за всички изключения в глобалното обществено-политическото развитие".

Другата тенденция е повторното навлизане в стадионите на политическите настроения на крайната десница и расистките прояви спрямо чернокожите състезатели. Явлението е характерно не само за България и Източна Европа, но и за западния свят. Група привърженици на "Лацио", известни като Irriducibili, пеят химни от времето на Мусолини по време на футболните срещи на отбора. По трибуните в Англия, макар и в по-ограничено количество, могат да се срещнат представители на неонацистки групи като "Combat 18". Подобно е положението и в Германия. Наблюдателите отбелязват, че засиленото присъствие по трибуните на представители на подобни политически движения се съчета с навлизането на много чернокожи футболисти в клубните и националните отбори от Западна Европа. Френският националист Жан-Мари льо Пен използва този факт в своята политическа кампания и се обяви срещу включването на чернокожи в националния отбор на страната. Всеобщото мнение във Франция обаче показа одобрение на "мултинационалния тим" на Франция, а съботната победа с 5:0 над Словения, постигната от отбор с девет чернокожи и само двама бели, бе обект на всеобщи адмирации в страната.

Парадоксалното е, че част от футболните клубове както в България, така и в останалите части на света, не приемат съвсем насериозно борбата с расизма, ксенофобията и хулиганството на собствените си стадиони. Когато крайно настроени привърженици на ЦСКА и "Левски" изразяваха негативно отношение към чернокожите състезатели, привлечени в собствените им отбори, ръководствата така и не заеха твърда публична позиция срещу това. В продължение на няколко години можеха да се видят нацистки свастики по българските стадиони. Подобно бе положението и в Англия, когато още през 1994 г. футболната асоциация предприе кампания под наслов "Да изхвърлим расизма от стадионите!". Тогава тя бе подкрепена само от 73 от общо 93-те професионални клуба в страната. По подобен начин стои въпросът и в Холандия - една от най-добре развитите страни в света, чиито клубове са сред най-наказваните от УЕФА за хулигански и расистки прояви.