Българският футбол без “Стойкоф” в Испания
Приближаването на зеления автобус "Мерцедес" е съпроводено със смесени реакции - чуват се овации, дюдюкане, а двама младежи с моторетки (превозно средство номер едно за тукашните хора) профучават точно под носа на шофьора.
Още след отварянето на вратите на автобуса испанските фенове се скупчват около администратора на отбора ни Сашо Динев с умолителната за автографи реплика "Синьор ентренадор…", като очевидно го смятат за треньор на нашите. Най-затиснат от желаещи за автографи се оказва кой знае защо резервният състезател Илиян Стоянов. Един малчуган, който със сигурност не е бил роден, когато "Барселона" спечели през 1991 г. първата от четирите си поредни титли, пита къде е "Стойкоф" и остава малко разочарован при новината, че Христо Стоичков е зад океана, в Чикаго. За утеха обаче получава автограф от Велизар Димитров, който му е представен като един от наследниците на Христо в ЦСКА. "Катро - зеро!" - вика друг от малчуганите, като размахва към нашите конфигурация от четири пръста - недвусмислена прогноза, че Испания ще победи с 4:0.
Докато нашите вече загряват, на игрището пристига екип на испанската национална телевизия TVE. Колегите също се интересуват защо Стоичков липсва в групата, след което се осведомяват бегло за състава на нашите. След това започват коментар с местен футболен деец относно представянето на тукашния отбор "Арена" в трета испанска дивизия. Оказва се, че футболът в региона като цяло се намира в доста окаяно състояние на фона на сравнително доброто му представяне в предишните години. "Арена", който е професионален клуб на най-ниското ниво, разполага с годишен бюджет от около половин милион евро - колкото на среден клуб от българската Висша лига.
Докато нашите тренират, стълпотворението около игрището се увеличава. Прииждат основно младежи, които преди това са играли футбол под рефлекторите на съседните четири по-малки терена. Група испански девойки се опитват да привлекат вниманието на футболистите с хорово викане "Здрасти-и-и-и!" на чист български език, кой знае откъде научено, но срещат само изненадания поглед на Петър Хубчев. Помощник-треньорът, който води заниманието в отсъствието на Пламен Марков, върши работата методично и с размах, придобит още във времето, когато работеше в Германия.
Хайме, 21-годишен местен жител, обяснява гордо, че преди малко е бил на другия спортен комплекс в Армийя и е успял да се сдобие с автографи от повечето испански национали. Оказва се, че съперниците ни са предпочели да ползват терена, където играе мачовете си тукашният футболен тим "Арена", сигурно поради по-доброто състояние на терена и осветлението. Младежът се интересува упорито дали българският отбор е пристигнал със звездите си, но се оказва, че масовият запалянко в Испания в момента свързва нашия футбол освен със Стоичков главно с Димитър Бербатов, очевидно поради участието му във финала на Шампионската лига срещу "Реал" през май, както и с известния в Европа Красимир Балъков. Някои знаят и името на Мартин Петров.
Докато нашите тренират, изпълнителният директор на БФС Иван Вуцов обикаля около терена и разглежда останалата част от комплекса. Определено има какво да се види - четири игрища с осветление, на които в 20 ч вечерта се играе футбол нонстоп. Обясняват ни, че голяма част от испанците предпочитат вечерното спортуване. Четирите мача, които се играят в момента, също са от различни категории - на единия терен например ритат мъже на средна възраст с леки признаци на затлъстяване, други два са заети от младежи, а на четвъртото играе смесена компания от момчета и момичета. Един от хората, отговарящи за поддръжката на съоръжението, обяснява че селото разполага с два такива комплекса, като на другия се провеждат мачовете и тренировките на местния отбор "Арена". За построяването на двете бази са отишли около 15 милиона евро, по-голямата част от които е осигурила общината. Той твърди също, че над 90 процента от младите хора в Армийя и околността, както и част от населението на Гранада, спортуват активно на съоръженията. Повечето игрища се ползват безплатно. Иначе 250-хилядният град и околностите му развиват масово детско-юношеския футбол, който като че ли е доста по-важен, отколкото представянето на местните професионални тимове в трета дивизия. Хората от екипа на TVE обясняват, че в Гранада има голямо футболно училище, създадено около футболния клуб "Гранада 74". Годишно в този вид школи се инвестира много повече, отколкото половиния милион евро в "Арена" - сума, която в България се отделя единствено за юношеските национални отбори и евентуално за школите на три или четири от по-заможните ни клубове.
Тренировката най-накрая приключва и нашите заемат местата си в автобуса. Изпращането е твърде противоречиво - едни се опитват да дразнят футболистите, докато други махат приветливо с ръце. На повечето от състезателите ни това им е безразлично - Мартин Петров обсъжда с Димитър Бербатов някаква история с Метцелдер от "Борусия" (Дортмунд), като най-вероятно става въпрос за разчистване на сметки на терена. На задните седалки Георги Петров и Чиликов коментират недоброто състояние на игрището, където току що са тренирали.
Прибирането в хотел "Леонардо да Винчи" съвпада с края на конкурса за прически, който се провежда в една от залите му. Нашите обаче не обръщат кой знае колко внимание на участничките в това събитие - от една страна поради умората от пътуването и тренировката, а, от друга, и самите модели не предполагат особено внимание в сравнение дори със средностатистическата българка.