"Да внимавате как играете, че да не се наложи да се крием по тъмното, като се върнем в София!" Това беше заръката на Иван Вуцов към футболистите от младежкия национален отбор по футбол преди мача с връстниците им от Испания. Във вторник вечерта формацията до 21 година понесе тежка загуба с 1:7 в андалусийското градче Гуадикс - резултат, очевидно дошъл вследствие на продължителната неправилна работа с младите футболисти в България.

"За пръв път се почувствах съвършено безпомощен да направя каквото и да било", каза тъжно след мача селекционерът на нашите Стоян Коцев, който за пръв път в треньорската си кариера регистрира загуба със седем получени гола.

Предварителните прогнози сочеха победа за Испания, макар и с не толкова голям резултат, най-малкото поради осезаемия дисбаланс в класите. Докато настоящият испански тим има в актива си дори световна титла, спечелена през 1999 г. с 4:0 във финала срещу Япония (до 20 години), последното участие на български юношески състав на големи финали датира отпреди 15 години на Мондиал 1987 в Чили. Активът на испанските състави във възрастовата граница от 16 до 21 години само за последните десет години включва една световна и седем европейски титли. Освен това иберийските юношески състави за същия период са ставали два пъти световен и четири пъти европейски вицешампион, а отборът до 17 години има спечелени и два престижни трофея "Меридиан къп".

Освен това се видя, че испанците разполагат с далеч по-стойностен отбор по отношение на състезателите. Съставът, предвождан от нападателя на "Реал" Портильо, който отбеляза два от головете в нашата врата и заедно с другия голмайстор Рубен подложи на истинско унижение българската отбрана, играе активно в клубовете от испанската Първа дивизия. "Портильо има този сезон повече голове в "Реал", отколкото Роналдо, и четири попадения в Шампионската лига", отбелязва още Коцев. За сравнение от българския състав от злополучния мач с 1:7 единственият, който се състезава в някакъв стойностен шампионат, е нападателят на "Херта" (Берлин) Александър Младенов. Останалите трябва да съзряват в българското първенство, където по-голямата част са резерви.

"Това е основният проблем пред нас - ограниченият избор на състезатели, обяснява Коцев. Клубовете предпочитат да взимат чужденци, вместо да налагат собствените си играчи. Вижте колко футболисти от набор 1983 г. в момента играят като титуляри в отборите си - почти никой."

На практика ограниченият износ на млади български футболисти в чужбина в последните години лишава селекционера на младежите и от възможността да използва легионери. За сравнение през есента на 1999 г. например Стойчо Младенов имаше на разположение поне двама играещи в чужбина футболисти, способни да изнесат всеки мач - Мартин Петров, който тогава бе голмайстор на "Сервет" (Женева), и току-що продадения в "Селтик" Стилян Петров.

"Сега изборът опира предимно до резервни състезатели от българското първенство, продължава Стоян Коцев. Дори Емил Гъргоров, който е основна фигура в нашия отбор, не е титулярен играч в ЦСКА. В най-важните мачове като например тези с "Левски" и "Литекс" той винаги е на резервната скамейка. Какво да говорим за останалите?"

В коментара си за мача Калин Катев от БНР сравни срещата с двубой между "Реал" (Мадрид) и "Конелиано" (Герман), очевидно имайки предвид присъствието в младежкия национален отбор на футболиста Кленовски. Коцев е съгласен с такова представяне на срещата. "Кленовски е добър футболист, но не влиза в плановете на своя клуб "Левски" и е отдаден под наем в "Конелиано". Получава се така, че водещите клубове не дават възможност за изява на собствените си кадри, а привличат играчи в зряла възраст."

Впрочем отборите на "Левски" и ЦСКА, които имат сравнително добре финансирани юношески школи, в момента не могат да вкарат в младежкия състав повече от един-двама играчи. Като цяло всеки от футболистите от българското първенство, поканен да участва в младежкия тим, играе в не повече от четири-пет "истински" мача на сезон - това са срещи, в които той е имал щастието да влезе в игра, като същевременно мачът не е бил договорен. Емблематични в това отношение са случаи като този с нападателя на "Славия" Димитър Рангелов, който дебютира в състава на белите през пролетта на 2000 г. в един грубо уговорен за загуба мач на "Овча купел".

Очевидно футболът ни не е в състояние да се справи с тези проблеми повече от десет години. За същия период младежкият отбор понесе загуби като 0:6 от Швеция (1992), 0:7 от Германия (1995), 0:8 от Чехия (2001) и сегашното 1:7 в Гуадикс, а юношите успяха да паднат дори от състави като Лихтенщайн.

Освен това развитието на детско-юношеския футбол у нас въобще не е приоритет на клубовете. В продължение на дълги години се чува изтърканото клише за "занемарените школи", но БФС, Професионалната лига и отборите досега не са съставили единен национален план за работа в това направление. Все пак футболният съюз поне успя да се пребори с клубовете от първа професионална група и преди две години прокара правило, според което тези отбори трябва да започват мачовете си поне с двама юноши в състава си.

Стоян Коцев не възнамерява да се отказва въпреки неблагоприятната за когото и да било в на негово място ситуация. "На първо време възнамерявам да проведем един селекционен мач между футболистите от Първа професионална лига, обяснява Коцев. В тази група има футболисти, с които може да се допълни съставът на младежкия отбор, макар че мен лично ме съмнява доколко тяхното развитие може да продължи при това ниво на първенството в тяхната група. Въпреки това не виждам откъде другаде можем да вземем играчи в състава." Той отбелязва и една обща слабост на футбола ни в това отношение - че когато навършат 18 години, доста играчи от юношеските отбори не получават възможност да продължат развитието си в клубовете си. Такъв тип играч или прекратява кариерата си, или си намира отбор от аматьорските групи.

В България липсва и политика на популяризиране на футбола сред децата. В понеделник например целият национален отбор на Испания отдели няколко часа за среща с привържениците си в Гранада, като всеки желаещ можеше да мине пред дълга маса, зад която бяха насядали испанските футболисти, да получи автограф и дори да поговори със своя кумир от "Реал" или "Барса". У никога не е било организирано подобно нещо освен може би тържествата с файтоните от "Кърниградска" 19 до НДК след победата с 2:1 в Париж през 1993 г. А условия за подобен род проява, която да популяризира футбола сред подрастващите, имаше още преди мача с Хърватия в София.