"Стратегията Вуцов" за младежите и юношите ще срещне отпор от футболните клубове
"Стратегията Вуцов" в последната седмица бе старателно развита в медиите от съставителя си Иван Вуцов, който в момента отговаря за националните отбори в качеството си на изпълнителен директор на БФС. Шейсет и три годишният бивш наставник на българския тим от световното в Мексико през 1986 г. и създател на прочутата схема "пакетно придвижване" предлага да се назначи нов треньор на младежите (21 г.) след напускането на последния наставник Стоян Коцев и да се обиграва състав от футболисти, родени в периода 1983-1985 г. за следващия квалификационен цикъл за европейско първенство, който ще е през 2004-2005 г. Работата в по-далечна перспектива се налага заради
провала на сегашния тим в последните квалификации
където нашите загубиха с 1:3 от Белгия и 0:3 от Хърватия, както и пораженията с резултати от порядъка на 0:8 и 1:7. За целта наставникът на младежите ще води и националния отбор за юноши, старша възраст, откъдето се очакват кадри за младежката формация. Вуцов дори уреди подходящ старт за новия треньор - на 12 февруари срещу Дания в Стара Загора, очевидно разчитайки на известната с темпераментната си подкрепа местна публика.
"Стратегията Вуцов" обаче не изглежда съвсем реално осъществима, като се имат предвид предложенията на някои от хората в Изпълкома на БФС и интересите на клубовете от Висшата лига. Стефан Орманджиев, който едновременно с този пост е и мениджър в ЦСКА, настоява от своя страна да се увеличи разрешената в момента квота от седем чужденци в българските футболни клубове. Ако това се приеме, местата за играчи от собствените школи в отборите от Висшата лига ще се ограничат допълнително. Самият Вуцов каза по телевизия "Ринг" в началото на седмицата, че броят на качествените играчи в тази възраст е доста ограничен, повечето не играят редовно в шампионатните мачове, а доста от тях са спрели развитието си. От друга страна, трансферната политика в по-платежоспособните български клубове се състои в привличане на чуждестранни играчи (доста от тях със съмнителни качества) и
пренебрежение към състезателите от собствените школи
Към момента най-много седем младежки национали са титуляри в клубните си отбори. През последните няколко години едва три отбора от Висшата лига налагат в съставите си млади футболисти, това са "Славия", "Нафтекс" и "Черноморец", плюс няколко от Първа група. Същевременно през 2002 г. във Висшата лига са играли над 50 чужденци, които в много от случаите не превъзхождат с нищо българските си колеги.
"Повечето от президентите и спонсорите на клубове се оставят да бъдат мамени от свои подчинени - изпълнителни директори или треньори, че даден чужденец има качества и трябва да бъде купен, свидетелства чиновник от футболен клуб с дългогодишна практика. За съдействието си при купуването на чуждия футболист същият служител прибира комисиона от този, който води играча, или от клуба продавач."
Последният треньор на младежите Стоян Коцев заяви след разгрома с 1:7 от Испания, че не би могъл на този етап да подбере други футболисти. "Или трябва да взема резерви от Висшата лига, или титуляри от Първа група, каза Коцев. И в двата случая резултатът щеше да е същият." Не е нормално и да се очаква, че футболист от "Конелиано" - отбора на столичното предградие Герман, ще се справи срещу 20-годишния нападател на "Реал" (Мадрид) Портильо. ЦСКА и "Левски" разполагат с известен, макар и ограничен брой млади играчи в първите си отбори, но дори и надежден състезател като Емил Гъргоров е резерва при червените. В състава на "Литекс" изявените футболисти от тази възрастова група също са рядкост, въпреки че в юношеския тим (старша възраст), който се провали на квалификациите в Швейцария през есента, имаше няколко състезатели от Ловеч. "Клубовете не дават шанс на младите си футболисти да участват в повече официални мачове. Само с тренировки не става", твърди и Вуцов. Очевидно треньорите във Висшата лига също не желаят да рискуват с млади играчи в отборите си, понеже от всеки от тях се изискват бързи резултати и същевременно са постоянно заплашени от уволнение.
"Стратегията Вуцов" ще срещне сериозно препятствие и в друго отношение. Бъдещият селекционер на младежите не разполага и достатъчен брой състезатели, трансферирани във възрастта между 18 и 20 години в клубове от Западна Европа. В резултат на
влошения износ на играчи от България
и недобре разработения пазар в момента единственият такъв състезател е Александър Младенов от "Херта" (Берлин). "У нас един 20-годишен състезател, освен че не играе редовно, взима участие най-вече в предварително решени мачове, твърди треньор, специализиран в детско-юношеския футбол. Не може да се очаква, че ще изнесе силен мач в младежкия тим на България, след като няма дори един такъв в първенството на мъжете."
Въпреки че клишираната и овехтяла тема за "занемарените юношески школи" датира още от годините, когато Вуцов водеше националния отбор, изпълнителният директор на БФС изглежда напълно прав днес да настоява за повече шанс пред младите футболисти. Сравнение с 1987 г. показва, че отборът, който стигна до 1/4-финал на световното в Чили, е бил съставен от играчи като Любослав Пенев например, който вече бе утвърден състезател в ЦСКА, и състезатели с поне 30 мача в шампионата на тогавашната А група. Същата година бе белязана от провали на футбола ни на всички други нива - фиаско на националния тим в квалификациите за Евро-88, отпадане на "Левски" от ОФИ (Крит) и ранно елиминиране на ЦСКА и останалите наши представители в евротурнирите. Статистиката обаче сочи, че още след началото на 90-те години възрастовата граница на активно играещите футболисти в елитната дивизия се е повишила, а школите са престанали да дават кадри за представителните тимове. На практика водещите фигури в мъжкия национален отбор на България в момента са най-вече играчи като Стилян Петров, Димитър Бербатов, Мартин Петров и Ивайло Петков, получили шанс да отидат в чужбина по-рано и да не останат в така наречената българска Висша лига.