Финансовият министър внезапно оттегли оставката си, подадена точно преди две седмици "на четири очи" пред премиера. В писмо до Симеон Сакскобургготски Милен Велчев заяви, че изразява "благодарност за загрижеността" и надежда, че ще бъде върнат на работа. Като основания да помоли заявлението му за напускане да се счита за невалидно той посочи "получената подкрепа за водената фискална политика и за пресичането на контрабандата, осъществявана чрез безмитните магазини". Оптимистичната страна на този обрат е, че държавата все пак си има финансов министър. Лошото е, че той ще бъде много по-слаб, уязвим и склонен на компромиси, отколкото беше преди две седмици. Защото:

* Няма реални гаранции, че фискалната дисциплина ще бъде спазена.

* На този етап е 99% сигурно, че Велчев е загубил рунда срещу Васил Божков, Ахмед Доган (който никога не е криел, че е нещо като политически адвокат на Суди Озкан) и всички останали, в чийто интерес е безмитните магазини да продължат да работят.

* Удари на камък и опитът на министъра да "изпере" името си от яхтения скандал.

Подавайки оставка на 6 август, Велчев силно надцени собствените си възможности и много бързо се оказа, че не той владее положението. Премиерът не се поддаде на шантажа, а финансовият министър не получи удовлетворение по нито един от мотивите, заради които уж искаше да се маха. Към днешна дата Велчев е с отслабени позиции, не само защото би отбой по всички пунктове, но и понеже преживя свръхтежкото унижение да пише молба за връщане на работа, чийто стил иначе би направил чест на всеки придворен министър на Луи ХІV. Тъжна работа. Но положението ще изглежда още по-лековато, още по-унизително и още по-тъпо, ако "суверенът" размисли и, както обеща чрез говорителя си, след седмица вземе, та наистина обяви, че всъщност приема не "благодарностите" от 20 август, а оставката от шести.