Въпросът с употребата на допинг в щангите винаги става твърде деликатен, когато в него има замесена българска следа. Въпреки че това е спорт, в който употребата на различни видове позволени и забранени стимуланти е нещо повсеместно, а съмненията в обективността на допинг-контрола винаги са съществували. Според наскоро проведено изследване в рамките на страните от ЕС, допинг се употребява масово дори в любителските центрове по боди-билдинг (между 15 и 23% от спортуващите), а тенденцията се засилва до умопомрачителни размери, когато става въпрос за професионалната тежка атлетика на международно ниво. Въпреки това големият допинг-скандал, който започна в петък, отново е с българско участие, макар и този път без участието на дежурния виновник Иван Абаджиев. Тамаш Аян, президент на Международата федерация по вдигане на тежести (МФВТ), спря от участие в световното първенство във Ванкувър най-добрите български щангисти - Гълъбин Боевски (кат. до 77 кг), Георги Марков (кат. до 77 кг) и Златан Ванев (кат. до 85 кг). Решението е взето еднолично от унгареца, според когото има съмнения за допинг в пробите на тримата българи. Тестове на щангистите са направени на подготвителния лагер на българския отбор в Асеновград преди месец. Изваждането на тримата означава, че България ще се яви с най-много трима щангисти на Олимпиадата в Атина през 2004 г., понеже без тях няма да успее да спечели пълната квота от шест състезатели при мъжете, каквито бяха първоначалните планове.

Българската делегация в Канада, начело със старши-треньора Пламен Аспарухов, реагира остро на това решение. Президентът на БФВТ Антон Коджабашев съобщи по БНР, че в частен разговор Тамаш Аян е заплашил българите, че ако не се примирят, ще пострадат по-лошо. Наложената забрана е юридически неоправдана, тъй като до 14 ноември все още нямаше информация пробите на Боевски, Марков и Ванев да са положителни. Освен това Аян по устав няма право да взема подобни решения, без да ги съгласува с членовете на Изпълкома на световната федерация по вдигане на тежести. На българския тим е било предложено да замести тримата щангисти с други, като се подготвяше заминаване на Георги Гърдев и Дамян Дамянов. Гълъбин Боевски отпътува за Канада в петък сутринта, независимо от лошите новини и забраната за участие в мондиала, докато Марков и Ванев останаха в България. Антон Коджабашев изрази остро недоволството си от решението на Тамаш Аян. "Великите, които управляват щангите, искат България да няма пълен отбор на олимпийските игри в Атина догодина, обяви Коджабашев. Останах като потресен от тази жестока новина. Попитах защо се е стигнало дотам, на което Аян ми отговори, че в тестовете на тримата от последния допин контрол има манипулация. Тук се правят неща, които за мен са много непонятни. Според мен голямата цел е България да няма пълен отбор на олимпийските игри в Атина догодина. Решили са да ни унищожат, но с подкрепата на министерството на спорта и БОК това ще бъде много трудно осъществимо, независимо кой стои зад тази мръсна кампания", завърши Антон Коджабашев. Председателят на Българския олимпийски комитет Иван Славков изпрати официално протестно писмо до всички медии в България. Подобна бе реакцията и на спортния министър Васил Иванов - Лучано. Конкретният случай обаче е брънка от цялата верига скандали с допинг, в които българските щангисти бяха замесени през последните 30 години. В провеждания от много време насам дебат относно това взимат ли българските щангисти допинг или не, и само те ли ползват непозволени стимуланти, се оформиха две теории. Едната е на бившия треньор на националния отбор Иван Абаджиев, и е подкрепяна от настоящи и бивши състезатели като например Митко Гръблев, който даде положителна проба на олимпиадата в Сидни. Според Абаджиев, скандалът от игрите в Сеул през 1988 г. твърде много намирисва на режисура. В някои свои интервюта, давани в миналото, той набляга на факта, че през 80-те години българският национален отбор по вдигане на тежести печелеше по-голямата част от всички медали на големите състезания, в това число изпреварвайки и състава на СССР. Абаджиев твърди, че е имало предупреждения от тогавашния шеф на световната федерация Готфрид Шьодъл, отправени в присъствието на председателя на българската федерация Христо Меранзов, че спортът вдигане на тежести ще загине в световен мащаб, понеже никой няма интерес да инвестира в състезание, където медалите се печелят изключително и само от българи. В интерес на истината, на олимпиадата в Сеул ситуацията бе такава, че България най-вероятно щеше да спечели златните медали в абсолютно всички категории, ако отборът не бе изваден от турнира заради положителните проби на Митко Гръблев и Ангел Генчев. Постиженията на българските тежкоатлети тогава на практика бяха неподобряеми, което наложи да се направят нови категории, и въобще този спорт да започне развитието си наново.

Самият Иван Абаджиев обяснява успехите благодарение на собствената си методика за тренировки. Поначало мненията за него бяха на двата полюса и варираха от "специалист" до "алхимик", а в някои случаи и двете заедно. Ако второто е вярно, Абаджиев би трябвало да е гений от планетарна величина, след като е успял да бъде по-изобретателен дори от прочутата школа на ГДР, специализирана в напомпването на спортисти и превръщането им в някакъв особен род същества, способни да изпълняват всички програми за рекорди и медали. През годините се изписаха и изговориха много версии, в това число и тази, че в Сеул например, а по-късно и на игрите в Сидни, треньорът не е разчел правилно времето на разпадане на фуросемида. Не е отчел някои фактори като промяна на климата, часовите пояси и объркания биологичен часовник на спортистите. Това обяснявало защо състезаващите се по-късно наши представители са се оказали чисти, докато тези от началните категории са дали положителни проби. Другата теория, оформила се в течение на годините, е тази на някои български щангисти, дали положителни проби за допинг на олимпийски игри. Става въпрос за Валентин Христов, който бе уловен с допинг в Монреал през 1976 г., и Ангел Генчев. Валентин Христов написа книга, а впоследствие даде и интервюта, в които твърдеше, че в националния отбор по вдигане на тежести се е водел целенасочен процес на допингиране на състезатели. Христов разкрива например, че през 70-те години се е подменяла урината в организма на състезателите, за да не се дават положителни проби за допинг. Пресъздадена бе твърде драстична картина на обстановката в националния отбор от онези години. Подобно нещо беше разказано в пресата години по-късно и от Ангел Генчев, чийто живот след олимпиадата в Сеул мина през криминалния контингент и затвора.

Всичко това щеше да остане в миналото, ако на олимпиадата в Сидни през 2000 г. не беше се стигнало до скандала с положителните проби за фуросемид на българските щангисти Иван Иванов, Севдалин Минчев и Изабела Рифатова. МОК отне медала на Иван Иванов, както стана преди това в Сеул със златните оличия на Митко Гръблев и Ангел Генчев. Цялата история се превърна в римейк на събитията от олимпиадата през 1988 г. Треньорът бе същият - Иван Абаджиев, препаратите - отново диуретици. Сценарият също е идентичен - България тръгва силно с няколко медала, след което победителите изгарят. Тогава версията за намесата външните сили стана доста актуална заради прекалено многото съвпадения. Иван Абаджиев обича да разказва пред близки, че преди олимпиадата в Сеул на България са били отредени два златни медала, а той си е поставил за цел отличията да бъдат седем. В интерес на истината имаше огромни шансове планът му да успее. Това е принудило шефовете на щангите да му отрежат крилата. Тогава в крайна сметка след отнемането на титлите на Гръблев и Генчев, България успя да вземе само две титли в щангите. Преди игрите в Сидни също се твърдеше, че страната има "квота" от най-много две титли - една при мъжете и една при жените, както стана и в крайна сметка. При скандала в Сидни впечатление обаче направи позицията на олимпийския шампион Гълъбин Боевски, който се дистанцира напълно от методиката на Иван Абажиев. Тогава Боевски каза, че той и съотборника му Георги Гърдев не взимат от препаратите на треньора си. В хода на скандала обаче се появи доста интересно интервю на Митко Гръблев, който мълча цели 12 години след историята в Сеул. Заставайки зад Абаджиев, Гръблев обърна внимание на факта, че веднага след спечелването на олимпийската си титла Гълъбин Боевски е бил поздравен от известен специалист по допинга от Германия. Тогава състезателят вдигаше за един от германските клубни отбори, и внушенията на Митко Гръблев бяха, че тази титла е толкова българска, колкото и германска. Впрочем в този спорт често се говори, че съществува предварително съставена схема за разпределение на медалите - по страни и особено по континенти, целящо разширяване на географията на спорта. Концентрирането на много успехи от България, Турция и Гърция съвсем не е по вкуса на големите босове в щангите. От друга страна президентът на световната федерация по вдигане на тежести Тамаш Аян има право да се безпокои за имиджа на този спорт. През 1988 г., и по-късно през 2000 г. се чуха доста гласове за премахване на щангите от олимпийската програма.